що ма караш ся да въртя интриги и препирни посред нощ, уморих се да нагласям всичко на магия,,, недей да ми се караш и погледни навън,,, нощта те зове,,, свали тъмните очила и погледни събуждащия се ден,,, нека да се разходим,,, стоповете мигаха насред слънчевия ден... тръгна по пясъка до пейката, където дядото те чакаше, усмихна ти се приятелски и запали цигара покрай прелитащия гларус,,, гларуси по покривите, картина от неспирно предателство,,, засили и удари с всичка сила дядото,,, знаеш ли,,, днес се отказвам, отказвам се да се опитвам да играя на шах, отказвам се да си говорим за нещата от живота, отказвам се от това което ми даваш,,, дядото не помръдна, дори не трепна, остана с подпухнала буза и се изсмя,,, седни и нека да обсъм какво те човърка,,, май прекалено ритъм си вкарал във вените, че да си мислиш, че можеш да промениш нещо,,, отказах се и от всичко това което му казах, както винаги той определяше правилата и нямаше начин как да му противопоставя дори със сила,,, извадих цигарите и запалих една цигара до плажа,,, опитвайки се да позная с какво пак ще ме изуми,,, знаех правилата,,, таблата се разгъна на пейката и дядото подсмихвайки каза да хвърлям заровете,,, защото хората са като зарове,,, хвърлят се в една посока, но нямат никаква идея дали ще искарат чифт или злокачествен сбор... и какво реши да промениш всичко, реши да теглиш една баня да се измиеш от всичко, да вземеш каквото ти е важно в една торба и тръгнеш по пътя,,, пък каквото стане,,, кой си мислиш че си ти,,, удара последва и ме запокити на топлия пясък,,, нямаше как, играеш играта, която с никой не можеш да играеш, оставаш залепен за гумата и продължаваш по паважа,,, чакайки да дойде момента, малката нисша в която се хвърляш с всичка сила през отвора и правиш крачката, която те дели от момента и съня,,, сблъскваш двата свята и минаваш на червено без да мислиш,,, и какво се случва,,, всичко побелява и се събуждаш на легло в една светла стая, без да можеш да помръднеш, без да можеш да кажеш стон,,, загрижената бригада те вдига на крака и те понася към вкъщи,,, реанимирай, каквото станало, станало, пак ще се опиташ,,, пак ще направиш крачката,,, защото все пак,,, ехооо събуди се, май прекалено се замечта, ставай,,, дядото ти подава ръка и поизтупва от пясъка, гледа те благо и находчиво все едно иска да те направи по-добър само с поглед... знаеш какво се случва, знаеш какво ми е в главата, подигравай ми се дядка и не ме кори за делата,,, мисленето извън кутията е само поредното пускане по течение, алтернатива ли,,, я вземи опри дулото и дръпни спусъка,,, не ме гледай на криво, не ми се сърди, не ме кори,,, по-добре иди, направи, блъсни и спомни,,, но не бягай... остани да се хабиш по отминали дни и текущо събития, какво друго ти остава освен да си измиеш зъбите и да загледаш събуждащия се град... караш ме