голямата сряда, посрещна там рано сутрин със зазоряването,,, студ и малко тераса... работа отговаряне, реклама... и накрая плана завил се в малката ми глава да реша всичко от раз... схемата беше перфектна... изпускане и недоспиване рано сутринта... недоспиването, което ми дава всичко, легалния наркотик... който ме вкарва във филма и до там не някъде мърфи и ми се смее на схемата... разбира се, невероятната сряда ме изнена, даде ми спокойствие, недостатъчен кредит и желание да избързам със всичко,,, схемата променяща се във всеки един момент,,, и така недостатъчен кредит, звъненета тук и там, нерви, апартаменти... мърфи ще те гоня до дупка... и така, липсващи кутии, липсващ сън, липсваша оферта, липсващо съзнание, автопилот включен рано сутрин... и ранна закуска за котета следващит ме по петите,,, още непрогледнали но все пак усещащи ме и гонещи, мяукащи от глад... нахраних малките котета,,, лятно време и несвързани желания... автопилот, магазин, кутия, отново нерви, цигари,,, крайна мисъл,,, поредно обаждане,,, и още едно,,, и още един отрицателен и така цялата схема се разпадна,,, какво да се прави, може би се опитвам да го наподобя, но знаме че не се получава и какво от това, включвая автопилота приемаш рано сутрешното приключение, защо пък не... бързо здрасти, такси опитващо се да те прецака, никакъв бакшиш,,, обикаляне, малки кутиики тераси и един ремонт,,, поеми си дъх и спри за секунда,,, няма нужда да търсиш магазини,,, какво пък толкова... и край всичко спира... отказване, голямата сряда реши да ме повози на влакчето и да ми каже все още го можеш,,, всичко опира до моментното решение, докарващо те до бърз ритъм и автоматични решения, даващи ти всичко,,, едно малко посрещане и един несвързан разговор, неадекватна работа,,, легалния наркотик изкарващ най-доборото от теб и каращ те да вдигнеш ръка и да строшиш поредния джам,,, малко машини, малко поредни опити, малко прозрение,,, може би не толкова до там добро решение, стоп, пауза,,, мисъл плаваща на дъното на океана,,, и най накрая правилно решение,,, прошарената коса ми прави път,,, някак странно, все едно ме приветстваща за добре свършената работа, все едно казваше днес даде всичко от себе си, може и нищо да не се е получило, но поне се повесили и даде възможност на твоето аз да се покаже на повърхността и да замае всички,,, щом са замесени пари, винаги ще можеш да караш шантаво и да се блъскаш в парапета, без дори да го докосваш, абсурди и парадоски, какво да се прави, от това е изтъкана голямата сряда... винаги те е било страх от нея... чудил си се какво ли крие там някъде под тезгяха,,, както може да ти даде всичко, така може да ти отнеме всичко, а ти задъхан, недоспал се покатерваш към вкъщи и решаваш най накрая да се опиташ да поспиш, да се скриеш от слънцето и да забравиш,,, жегата баво те убива и те кара да се откажеш и да приемеш поредната разходка,,, двор, тишина, спорове, нерви и наредба... как по-добре би могъл да завършиш голямата сряда... и така тя отмина,,, накара ме да изтискам най доброто от себе си и накрая ме довърши с късни телефонни ритми и затворение прозорци, малко дъжд и прохлад... про хлад... какво ли пък й е...