ритъма потрепери, подскочи, веднъж, дваж, триж... отвори вратата, направи несигурна крачка навън, тръшна вратата и погледна усмивката стояща до крайпътния стоп,, не много се беше променило,,, малко по-серионо малко не толкова намръщено, малко по не даващо грижа,,, направи още няколко несигурни крачки зареян в усмивката,,, дядото се подсмихваше в главата му,,, мислиш че си грабнал играта и не я пускаш, не я оставяш да се промени, да измени своя път ли, говореше в главата му... това ли мислиш хлапе, това ли мислиш, крещеше в истерия дядодто, хлапе, недорасъл, усубняк,,, хвърли се, спри се, повтаряше дядото,,, а стъпките продължаваха вече не толкова сигурно,,, принципното усещане означаваше само едно нещо, случва се и в момента всичко е срещу теб, опитващо се да те спре да постигнеш революцията върху самият себе си,,, дори това което въртеше люлката, го правеще още по недорасло, по непознато, по спряло, по неправилно, по непринципно, по... света спря,,, дядотото и хлапето седяха на пейка и се гледаха четящи мислите един на друг,,, - и какво хлапе, мислиш че си разбрал всичко, че материята ти е ясна, че можеш да променяш правилата и да ги използваш в твоя ползва, ТОВА ЛИ СИ МИСЛИШ ТЪПО ХЛАПЕ - да чича, обърка много неща, обърка се, показа ми повече от колкото трябвах да зная, насочи ме по най-неправилните пътеки за да стигна до тук, да играя с теб - браво хлапе, разбрал си, научил си нещо, хванал играта и държащ я, нахвърлящ собствените си идеи и метафори върху едно платно като художник, не мислещ, само чувстващ,,, браво хлапе,,, има още какво да учиш, но една от главите я прехвърли   пейката и разговора изчезнаха,,, остана дъжда, чадъра и светлината от стопа... усмивката стоеше там нищо неподозираща... хлапака бръкна в задният си джоб, винаги оставащ верен на смачкана кутия цигари,,, пламък, цигара дим... облегна се на една нощна лампа любуващ се на дима и усмивката,,, беше се наиграл и не изкаше да бъде изигран, от клюки, неправилно засичане на събития и грешно нагласяне,,, знаеше че е още рано за следваща стъпка, дръпна веднъж, дваж, триж и без команда затанцува в дъжда,,, не знаеше какво прави, беше вече избягал от логическата мисъл... усмивката обърна поглед към ненормалния танцуващ под дъжда... чакащ това хлапака спря и погледна към усмивката,,, усмивките станаха две