щракване с пръсти, погледни точно на тази посока, тук съм, дишащ движещ се по ритъма на глупостта, усмих се пак, погледни от ляво, погледни от дясно, недей се вря междублоковите пространства, отпии щипка от изсушения ананс и се дръпни ма...

и той се усмихна, винаги казваше че всичко ще бъде наред, беше забравил колко често го кзва, колко често го мисли, колко често се превръща и обръща в трети свят, преглеждаш картини и движения, агресивно понесли върху себе си, тежеста на ...

и още веднъж отварям вратата, поглеждам в пейзажа и се замислям, и още веднъж паля цигара, седящ на шофьорското място докато на паркинга се изсипва цялото небе от дъжд,,, и преодолявам себе си по някакъв начин, преодолявам утайката заста...

знаеш ли мило дневниче,,, всичко изчесва, изчезват, контактите, изчезват чувствата, изчезва, онова,,, което те кара да се движиш, и все пак,,, днес отваряш очи и търсиш едно ново ти, едно нова аз, което да прогледне и види нещо по-добро,...

провокирам емоции всякакви, само да си знаеш, и гърмим, и взимаме, и трошим емоции посред нощ и си доверяваме неща, които никой не може да знае, и тайпа по клавиатурата катоа ненорм,ален, защото работата е абсурдна, толкова абсурдна, че ...

или много хубаво или много лошо, избери си дневник,,, защото ще ти навра голямата уста в гъза и ще те накарам да я повърнеш заедно с всички свой вътрешности,,, няма да има ще, няма да има ако, единствено задник, глава, повръщано, разбира...

 като дете си поръчах две неща, първото беше да не изпитвам глад, второто беше да не изпитвам емоция,,, и в един светък ден,,, докато седях на една улица,,, пристигна ангел при мен и ме почеса зад ухото и ме пита, искаш ли наистина тези ...

 и затворих всичко, всичко като вратата, като контакта и спрях и се намерих на другата част от днес,,, намерих край на натиска, намерих край на сблъсъка,, и вместо да се радвам, е уплаших, нямаше вече кой да натиска, нямаше вече напрежен...

ритъма потрепери, подскочи, веднъж, дваж, триж... отвори вратата, направи несигурна крачка навън, тръшна вратата и погледна усмивката стояща до крайпътния стоп,, не много се беше променило,,, малко по-серионо малко не толкова намръщено, ...

 да структурираме труда в две глави, 
 - 1.какво и как ме дразни
 - 2.може ли да се поправи

 усмивка от край до край се появи на лицето, обърна се встрани и хвърли поглед на самурая притворил очи и чудещ се какво се случва, направи крачка към него, втора, трета, самурая не разбираше какво се случва, докосна дръжката на катаната...

една лента светлина просветна в края на окото на забравения в тъмното, ще хидим ли в болница попита ме той, и се загледа по другите,,, окло него подсвиркващите,,, и светлината започна да става по ясна,,,  и затанцуваха в титъм снопшовеот...