и още веднъж отварям вратата, поглеждам в пейзажа и се замислям, и още веднъж паля цигара, седящ на шофьорското място докато на паркинга се изсипва цялото небе от дъжд,,, и преодолявам себе си по някакъв начин, преодолявам утайката застанала на дъното на чашата, преодолявам калта в гърлото, преодолявам шумоленето зад гърба, преодолявам крясъците, преодолявам чуждите натрапчиви мисли, преодолявам съветите, преодолявам стената изпречила се от нищото,,, и за пореден път се питам, защо,,, и за пореден път свеждам глава и се зачудвам има ли край на дъжда сипещ се от небето докато съм вперил поглед в светещото табло,,, отварям вратата разпъвам чадъра над главата си и продължавам да пуша цигарата,,, дима ме освежава, прави ми компания и ме кара да изразя себе си,,, кара ме да се усмихна скришом от хорското мнение, кара ме да се отпусна,,, и се връщам обратно в колата, включвам бавно на скорост и потеглям извън града, загледан в блеждукащите светлини и замъглените образи на минаващите коли.... отбивам в страни от пътя, изключвам двигателя и се облягам шумно назад,,, какво направих че реших да се забия по средата на нищото,,, тук харесва ли ми, има ли някаква капка дори самота, която мога да погълна и тя да разтвори утайката на дъното на чашата,,, искам ли да опитам нещо по-различно, готов ли съм да хвърля всичко, да натисна рязко газта и без да се замислям за движението около мен да започна да правя кръгчета по средата на нищото в някоя запустяла нива... готов ли съм да затъна само и само за да докажа пред себе си че мога да се измъкна или това което се опитвам да докажа, е че да това е възможно да се получи и без трудностим защото никой до сега не е опитал, никой не се е сетил, никой не е бил достатъчно амбициозен да поеме по неотъпкания път, който е изпълнен със слънце, тучни ливади и дъга чакаща те на края на селксият път