знаеш ли мило дневниче,,, всичко изчесва, изчезват, контактите, изчезват чувствата, изчезва, онова,,, което те кара да се движиш, и все пак,,, днес отваряш очи и търсиш едно ново ти, едно нова аз, което да прогледне и види нещо по-добро,,, и го търсиш и се опитваш да прогледнеш в тъмнинатата,,, и се караш да вибрираш въпреки целият натиск,,, и се оглеждаш и се опитваш да преживееш днес,,, докато в един момент, не заставаш на паркинга,,, вдишваш дълбоко въздух, вдигаш телефона и набираш един номер на риска, като залог на ролетка,,, който те кара да затаиш дъх и да се вгледаш във възможностите прескачащи пред теб,,, и тогава, топчето пада на заложеното число,,, момичето в края намасата, вдига телефона обръщаийки се търсещо теб и ти застиваш,,, осъзнал че там има някой който чака теб, не чака друг, чака точно теб да се появиш в тъмнината за да я закараш на едно по-добро място,,, и това ти дава всичко,,, нищо не може да се сравни с момента, когато любимата не чака не кой да е, а теб, точно теб, да се появиш за да й докажеш, че няма по-добър избор, изпитва те, казва недей лавира, и във всяко едно действие се опитва да те докара до крайност, но ти предпочиташ да стреляш и да покажеш най-доброто без да се замисляш, без дори да поглеждаш в страни, по-добре е да стрелят, да паднеш, да станеш, да припомниш колко си слаб и едновремнно какво можеш, от колкото да носиш маска на един лицемер,,, и тя да те разбере, да се вгледа теб и да опита да открие себе си, казвайки, "това е за пред хората",,, и тогава разбираш че това е човека и че за него би се борил, би дал всичко което имаш, само и само да можеш "да се прибереш и да бъдеш себе си"... и зареян в тези мисли се опитваш да останеш там, на паркинга, виждайки как тя чака теб