провокирам емоции всякакви, само да си знаеш, и гърмим, и взимаме, и трошим емоции посред нощ и си доверяваме неща, които никой не може да знае, и тайпа по клавиатурата катоа ненорм,ален, защото работата е абсурдна, толкова абсурдна, че никой не може да разжере колко е набъркан в тоз шит, гърмим, смеем се, шумим, усмихваме се, поглеждаме встрани, и си спомнямеме, слънчеви дни, спряло аз, спряло ти, нощ, летни нощти усмивки, и неангажиращи целувки,,, държащи се като мъже, но прерастващи в малки деца, когато ритъма и вибрацията поеме ход и си казваш, фак, о, фак,,, фак о фак, и създващ нещо от красивата емоция носеща се в нощта и чаршафите намачкани на сутринта, така че не разбираш какво се е случило, правещ закуска на някой непознат, останал да спи до теб в нощта, защото емоцията е нужна, нужна е в най-първичният й вид,,, но не,,,, оставаш там, замечтан и си говориш с човека отстраща нямащ представа какво е напред, спиращ, прегръщаш, искащ,,, но не можещ, защото знаеш ли спирам,,, спирам когато се сетя, когато си спомня,,, една единствена емоция, водена от лъжа над себе си, едно надиграване на самия себе си, и обърни се настрани и забрави, че това се е случило и обърни страна към един слъчев ден, когато ти си там, поглената настрани, обърната и разбрана, както никой друг не те е разбрал, защото екипа се дели на човещина и край,,, човещина и крахм и залог на това което си готов да дадеш задфнатискането на клавиатурата, защото всичко спира, когато остаснеш там, усмихната, хвърляща се на единия полъх и дъх, и всичко спира,,,, вземи си днес, утре няма да го има, и ще продължиш така, както кара слънцето под полъжа на вятъра, носещ от изток на зашд, и слънцето падащао о запад на изток,,, и разбираш че всеки пак има един момент, в който събличаш тениската и увещаващ всичко на новия любим и се молиш, че това е човека,,, борещ се за едно абсолютно несъществуващо спасение, не можещ да осъзнае, че то не съществува, то е в теб, не в някой друг,,, защото гърмим посред нощ, миселею че това няма да си ти, докато трае огъня в някое чуждо огнище, не спиращо да желае още от горчивата бира