като дете си поръчах две неща, първото беше да не изпитвам глад, второто беше да не изпитвам емоция,,, и в един светък ден,,, докато седях на една улица,,, пристигна ангел при мен и ме почеса зад ухото и ме пита, искаш ли наистина тези неща, и му казах да,,, и той се почеса зад главта, погледна ме и струя светлина се проточи през небосклона и спрях да изпитвам глад и да усещам емоция,,, бях опериран от тях, все едно вече не съществуваха... и се загледах в небето над мен, загледах се в брега и казах, от тук нататък какво,,, и дойде момента в който вече ми се искаше да изпитвам глад, изксаше ми се да изпитвам емоция, но тях ги нямаше,,, и си казах, благодаря ти ангеле че ме избави от тези беди, благодаря ти че направи нужното за да спра да бъда човек,,, вече виждам всичко по един по различен начин,,, и заваляха молби за моция, молби за глад, молби да бъда човек, но него вече го нямаше,,, беше се скрил в някоя пещера като отшелник и беше престанел да бъде това което е,,, беше решил да не бъде,,, беше решил да остави настрана човешката напаст,,, беше се превърнал в една гримаса от очакване и следствие,,, дебнещ тънещ в забрава,,, гледащ да подходи по нах-добрият начин в дадената ситуация,,, и се замисли такак ли трябва да бъде,,, това ли е,,, защо,,, как ,,, не може,,, бъди, спри се,,, но все пак не можеше... остава кораба, остави жан вал жан,,, остави 1984,,, остави майната му,,, остави всичко което имаше и потегли по своя път,,, погледна към небето и каза благодаря,,, няма по-голям мъж от теб,,, браво че си там браво че че правиш графика, браво че те има, защото без теб нямаше да мога да видя,,, това което се случва днес, подп редлог че това не е нещои кой знае какво,,, а е нещо нормално, нещо на което да можеш да погледнеш берз с мисъл, без чуство,,, безда си завързан,,, преграда, край,,, стена,,, радоста, знаеш ли,,, всичко което правиш го приемам, ти караш мехачничната кукла да върви по някакъв неуреден но все пак път