Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2013 10:29 - стъпка
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
грабна кутията от земята и замери по плаващата лодка във въздуха от пясък и пробити платна от нарисувани сънища и пот в нощта, огледа се и повърхността трештешее от напрежение, увиснало в мига на разсънване, когато изгрева идваше да даде знак за новия ден, новото днес,,, прегръщо те и те оставящо да направиш най-накрая това , от което винаги си имал нужда,,, не ме гледай,,, остави се да те носи течението от трепет и страх,,, минаващ през теб, оставящ го да води енда битка с твоето съзнание, увито в разкъсани дрехи намерение по пътя отъпкан със стъкла и изкуствена трева,,, спря се за миг до тревата и вратата, погледна в светлината която трептеше от другия край, обърна се и посочи среден пръст на пластмасата и недоразвитото плътско умение да си напред,,, и се намери на улицата пълна с хора,,, замисление, обгрижение и съжаляващи за много неща,,, опитващи се да разрешат лабиринта от вчера, днес беше останала настрни с цялата си красота ,, греещо слънце и смеещи се деца,,, не можещи да разгадаят загатка вече с край,,, посочи отновов среден пръст и се обърна към слънцето се загледа в очите на всеки един от минаващите забравени души,,, за губени във вчера и не виждащи днес,,, какво пишеше на стената пред теб,,, обърни се направи крачка назад, направи крачка в друга посокоа без да се връщаш повече назад и направи отново крачка напред,,, загледан и учещ се от грешките си и грешките на останалите,,, потокът светеше повече и повече,,, опитващ да ти говори и да ти намекне за стъпката встрани от калта и мръсотията на пътеката която си опитвал да изчистиш, а далече някой сипваше и продължаваше да сипва боклуци и мръстояита по същия този път,,, изчистване нямеше, трябваше да излезеш от релата на която се беше закачил, да се поучиш от себе си и останалите и да хванеш влака за от срещната пътека,,, която не знаеше какво прави,,, но знаеше че морето пясъка и звука на чайките беше спасение,,, заедно с поляната и кучешкия лай до малката къща напред,,, в която намираше и спираше да приемаш и да свеждаш глава,,, кучето излая два пъти и те погледна очаквателно, искаше да го разходиш,,, и направи крачка встрани и крачка напред,,, и полянта се разцъфтя семаната започнаха да излизат от тъмната почва и да разцъфват в една игра със светлина и сянка,,, не знаше какво те чака, кучето започна да лае и те бутна да продължиш напред да го водиш някъде където поче не му харесва,,, опитваше те да те накара да не зацикляш в мигът на красота,,, той е там, появява се и изчезва в момента ж който си го видял и поляната остана заг гърба ти, а цветята започнаха да вехнат толкожа бързо колкото бяха разцъфнали,,, не се обърна да погледнеш погледна напред към къщата в далеяината, която беше целта ти сега,,, къщата в която можеше да се прибереш и да се отпуснеш,,, не знаеше какво те чака по пътя, но се надяваше да стигнеш дървената пострйка, която можеше да те накра да се облегнеш назад и да бъдеш само себе си



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 279425
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031