Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2013 01:23 - доверие
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3932 Коментари: 0 Гласове:
0



казах си започни да пишеш повече, започни да мислиш повече, започни да спираш да даваш етикети на предмети и хора, които не го заслужават, върни се обратно към коренито си към това което наистина си, към това което те кара да биеш и да продължаваш, след една крайна равноместка, разбра че роботчето, наливащо асфалт по пътя се е изморило, дойде му повече това изливане на асфалт, за кого да излива тоя бетон, когато няма за кой, караха го да се чувства лошо за това, през цялото време и то накрая разбра по тъжния начин , че наистина да стелеш собствения си път не е работа, не е задължение, не е по никакъв начин създаване а разрушаване, разрушаване на това малко човече, което имаше път точно до себе си, но искаше да е сигурно, че пътя си е негов, никой не го е пипнал никой не е оставил грозни дупки, по който да се наканля, а свъщност, пътя винаги е бил там, готов от едно мсто, чкащ го да го вземе и да го ползва, да се пренесе на вече напечатано мастило от хрумвания, идеи, мисли, болки, чудеса, пясък хвърлен по неиството нужния плаж, от разбити сърца и счупени пожелания, лъжи, измами, плач, не го спираха да се опитва да кове този път, път на нищото, път, които малко други биха извървяли, а дори и извърлявали, щаха да си го направят сами, защото като малкото човече вярваше че няма нужда някой да се бърка в работата на живота, тъчеш ли на станах остава тжоята ръка, твоята мисъл, твоят начин, и колкото груб, неправилен или дори недовършващ ти знаеш, че това е твоята ръка, твоята кръв стичаща се по стената овъглена от морал, емоция и нещо повече от вече добре познатото несъмнено нужно зло, защото злото., идва при теб, прошепва ти тихо на уше една идея и ти си вътре, не можеш да избягаш, никой не ти дава избор да го направиш, ти си там за да го направиш, без дори да се замислиш, и след това плачеш и проклинаш себе си и твоята мисъл, твоето желание да бъдеш това, което някой друг ти е прошепнал в ухото от едно незрящп зрънце желание,,, и тогава света спира, поглежда те пита те как си,,, и ти със сълзи на очи му признаваш, не ми е добре, нещата не се развиха според това което ми се искаше, трябваше да се случи друго, но то те притиска и ти казва това е, приеми, надрастни или прекарай през твоя светоглед, и неспиращото спасение за случващото остава, мечтата, видението, картината, къщата стояща за ливадата от красота, зеленина и печащо слънце, където разхождаш детето си по ливадите от сено и бръшлян, поникнали без да дават дори лъх на есен, без дори да ти подсказват че нещо идва, всичко е застинало, останало е само шума на вятъра, поклащашите се растения, дървенията в далечният край и усмивката насреща ти, и оставаш в този миг, защото знаеш че ще премине но не искаш да го пускаш, не искаш дори да се замисляш за деня утре, или вчера, осташ увит в една надежда на момента от доверие



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464938
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031