оп, старо аз, как си,,, това не е за  теб бъдещо аз, ако въобще те има някъде напред в нижлата от преплитащи се дни и реалност под вързопа от страх и предрасъдъци, забави хоД и дай напред, няма да те занимавам какво точно се случва, ще ти кажа само че няма какво да го мислиш,, може да се каже че съм направил някакви лайна общо взето, нищо за фукане, малко за фърляне, малко разправа, фрама, но нали това ни прави живи, драма, тъга радост, иначе сме само едни малки амебки пъплещи по този затлачен път, от мизерия, карантия и много писъци, писъци в главата ти, казващи ти бъди нещо друго, много силно карах едно време на сам круз контрол, но автопилота спира да работи в момента в който му дадеш достатъчно време, и тогава главата ти се пълни с глупости, но всъщност заеби брат, както обичах да казвам като малко по-малък, нещата остават както са, търся себе си, губя себе си, влизам в грида на роботското капиталистическо общество, взимащо те за още една бръмка в икономическата фабрика на плати си тока и събери пари за някоя глупост, която да изплщаш с месеци и да се чудиш какво да ядеш по между другото, разум като вода, като кпака препокриваща останалите парчета метал стелещи се по пътя от рози, катран, лайна и сперма,,, не намираш ли нещо близко с твоята гледна точка, не ме занимава това, поста е най-вече личен и не се опитва да достигне до висини на литературните творби, защото днес културата е безлична, не се поощрява индивидуалност а копиране и копиране и пластмаса и изкуствено лицемерие и лъжи посредством каналния ред от мишоци пръскащи сперма по малкото човече седящо на земята и ритано от всеки, който мине, защото хората са маймуни и повтарят това което видят някъде другаде или от някой друг, искаш да си рол модел, хубаво, започни да се държиш малко по различни и днес ще се намери все някой който да започне да ти подражава защото няма избор, захлупен от медииния чадър на морал нрави и развалини от крехък пясък разсипан по кадифена торта от пластмасови стружки и лицемерие завъртяно около лъжи и нрави на непокътнат острво, превключващ към някакъв ритъм, който го няма, не се обръщай назад, погледни напред ново старо чието и да е аз, развърти и спри да правиш като другите, нямаш ли глава на раменето да искараш напред едно малко по-добро бъдеще от което да погледнеш с широко отворени очи и да кажеш сам го постигнах заедно с подкрепата правилно реагиране според ситуацията, не се заслушавай въобще какво се опитват да прокламирам в тънката линия на нощта криеща в себе си, смут, разврат и малко капка тъга, свличаща се по бузата, преглъщайки дима и алкохола, настъпи газта, погледни в страни и се остави на ритъма, затвори очи, това не си ти, това е още едно обяздено аз, опитващо се да бъде като всички останали, треперещата вода около теб се развърта под силата на мятащия се метал около повърхноста от страх, желания, които дори не са твой, засмей се, знаеш че съм прав и няма място да криеш дори тайните си, признай, обичам даден човек хикс, пия нормално, не друсам, хобитата са ми, нямам какво да крия, сега вече можеш да ме съдиш, или вече ти станах прекалено ясен, и какво от това,,, запетайки може да ти приседната, но това няма значение, мнението ти изтъкано от омраза и изтънченост е без значение, погледни през терата в нощта и си признай пред себе си, че не можеш да дърпаш наппред без някой да ти посочи как, откажи се от това и гринд