Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2013 13:52 - натам
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3836 Коментари: 0 Гласове:
0



тръгна, запалил парче хартия от малки искри на недоимащ вопъл от съчинения и вибрация носеща се по чуждата тъкан от мечти на недозяснена, край на оножа което не можеше да бъде възприрето, това което биеше зад двигателя на недозясненото , мислене в тъмната нощ на  потока , от мисли и не толкова изясненао пауза, която те спираще , не спирай , не се влачи, дори за миг не помисля какво и къде да се натисне и  какво да се приеведе , в опита да разбереш че не можеш да спреш, не можешщ да си го позволиш дори за секунда, и в тази секунда на промяна и на не разбиране какво се случва, на изгубване, вече не намираш себе си, вече още повече отиваш една страна нататък и недоизяснил какво се случва отвъд двигателя на този шум в странна атмосфера, изливаш малко по малко парче прах от аслфалта на мократа сутрин и стигаш до някъде  без да откриваш съвпадение на мисъл и емоция, знаеш че там на ръба от стъргони и неизмита плесен, е останло поне млкоа от онова което се оипита да чуеш... премести ръка на лоста и помръдни напред, не гледай какво те очаква на ръбжа от отчаяние не опитвай да направиш съвпадение,  не опитвай да се разсееш с шум от деряща ламарина и бищ чук по алсфалтовото поле на другия край, от въд това което разбираш и това което можешсамно да усетиш  сам знаеш, най-хубавото остава неразбрано, най-красивото остава невидяно, погледни малко напред, сега вдигни очи и премисли какво може да те накара  спреш да виждаш с очите си , и какво може да те открие на ръба на товалипсващо усещане , което не можеш да разбереш или   откриеш,спри да се доверяваш толкожа на сетивата, отвори малко повече очи и спри да виждаш, невдима песъчнка се отронва през листопада   от бълбукане, не мръщи вежди, не отговаряй, излез и хвърли по някое стъкло в отворената врата на размиваща се картина и звук, няма какво да повтаряш  няма какво да обмисляш, няма какво да тлееш, в чакане не нещо, от което излиза само вятър и перушина, пристъпи стъпка напред и не оставяй какво да те спре да погледнеш



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464947
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031