Постинг
22.03.2013 13:52 -
натам
тръгна, запалил парче хартия от малки искри на недоимащ вопъл от съчинения и вибрация носеща се по чуждата тъкан от мечти на недозяснена,
край на оножа което не можеше да бъде възприрето, това което биеше зад двигателя на недозясненото , мислене в тъмната нощ на
потока , от мисли и не толкова изясненао пауза, която те спираще , не спирай , не се влачи, дори за миг не помисля какво и къде да се натисне и
какво да се приеведе , в опита да разбереш че не можеш да спреш, не можешщ да си го позволиш дори за секунда, и в тази секунда на промяна и на
не разбиране какво се случва, на изгубване, вече не намираш себе си, вече още повече отиваш една страна нататък и недоизяснил какво се случва
отвъд двигателя на този шум в странна атмосфера, изливаш малко по малко парче прах от аслфалта на мократа сутрин и стигаш до някъде
без да откриваш съвпадение на мисъл и емоция, знаеш че там на ръба от стъргони и неизмита плесен, е останло поне млкоа от онова което се оипита
да чуеш... премести ръка на лоста и помръдни напред, не гледай какво те очаква на ръбжа от отчаяние не опитвай да направиш съвпадение,
не опитвай да се разсееш с шум от деряща ламарина и бищ чук по алсфалтовото поле на другия край, от въд това което разбираш и това което можешсамно да усетиш
сам знаеш, най-хубавото остава неразбрано, най-красивото остава невидяно, погледни малко напред, сега вдигни очи и премисли какво може да те накара
спреш да виждаш с очите си , и какво може да те открие на ръба на товалипсващо усещане , което не можеш да разбереш или
откриеш,спри да се доверяваш толкожа на сетивата, отвори малко повече очи и спри да виждаш, невдима песъчнка се отронва през листопада
от бълбукане, не мръщи вежди, не отговаряй, излез и хвърли по някое стъкло в отворената врата на размиваща се картина и звук, няма какво да повтаряш
няма какво да обмисляш, няма какво да тлееш, в чакане не нещо, от което излиза само вятър и перушина, пристъпи стъпка напред и не оставяй какво да те спре да погледнеш
Няма коментари