здравей отново ново аз,,, пак съм аз, твоята сянка на някакви години, ти как си, как се чувстваш, дали ще мога да те чуя, но достатъчно за теб, не ме интересуваш, дори и да не те видш,,, в момента мога само да ти кажа как съм и какво се случи и се случва,,, аз съм добре,,, малко изтормозен, малко не толкова, оставащ все такъв, какъвто си ме знаеш,,, последния път когато си говорихме бях едно малко оръфано дете, сега съм малко по-голямо оръфано дете, смея се, не ми обръщай внимание,,,, не знам дали онова дете ми липсва,,, или съм довоелн че толкова се е тормозила и е вярвало в някакви неща и е търсило нещо... мечтаело е,,, когато се връщам към това дете,,, мога само да му кажа браво за многото работа, за пропътуваните километри,,,, за пейзажа от сншг и студ, който виждаше тук и там,,,, скъпо ми е някакво това дете което обикаляше и огряваше навсякуде където можеше,,, беше мила картинка,,,, какво се случи с това дете,,,, какво направи, създаде нещо,,, създаде себе си,,, създаде хората около негом накара г да си чукат главите заедно с него,,, може би т его напражиха малко по-добър, може би той им показа някакви неща, които смяташе за важни принципи да се следват,,, или може би не,,, няма по-добър заместител от здравата работа, работа върху себе си, хората и всичко останало до което се докоснеш,,, това дете даде всичко от себе си и направи най-доброто,,, радваше се на малките неща, раздаваше се и не очакваше нищо в замяна... промени ли се нещо до сега,,, може би,,, малко повече цупене, малко повече ненужно мислене,,, малко по-малко забава,,, и все пак дневното сънуващо човече продължава да бие това навъсено дете,,, другата реалност винаги се появява в пражилния момент, когато гледав през прозореца замечтан,,, когато виждаш някой скъп,,, времето спира и ти осъзнаваш защо стойш там където си,,, няма по-добро място от това, защото си тук да създаваш, крадеш идеи,,, и да пресъздаваш реалността по свой собствен начин,,, както на теб ти е удобно,,, както ти решиш за добре,,, без да се затваряш или да се криеш от видимото,,, а само да му обърнеш гръб за момент и да останеш на едно друго място,,, за да има покой... това дете все още живее в теб и ти помага да опитваш да вървиш не по създадени стъпки, а да опитваш или поне да си въобразяваш, че опитваш нещо по-добро,,, трябва да ти харесва това преиначаване на истината или да се откажеш,,, няма по-добро чувство от това на света или може би някъде там се крие някой друг на който също му се жиждат побесняли вълци без да се крият от себе си,,, или да се опитват да обсъждат другия козината му,,, но пък крии, и не спирай да събираш, игри закачки,,, или нещо колкото да се навиеш да направиш една нова амалгама от чувства и събития, говориш от сърце,,, не от някакво събрано уловено, ненормално чувстов да копираш,,, не е това което се крие под сбслъсъка от имитиране, а от това да се спреш и да се усмихнеш на петното под здрача от капани и стени...няма смисъл от събиране на мислите и пускането им по най-добрия начин,,, истинското идва от тишината от разбирането ти със самиш себе си, не от имитиране или опитване да бъдеш като другите,,, може би си изгубил малко вяра,,, но таланта остава там някъде вътре в теб,,, знаеш го,,, знаеш го че е подстрекано от нещо,,, не е твоя волята да изпълниш този порив,,, това е нечие друго мислене забило острие в гръбнака на юзъра криещ се под стълбата на сградата създадена от пепел и перушуна,,, остани малко назад и не се остави на порива да създаваш,,, без да трябва да следваш правила и условия,,, никой не може да те спре да бъдеш този,,, който седи в главата ти,,, може само да ти посочи да не бъдеш този, а да следваш стандартите на модерното общество,,, да бъдеш поредната мишка в клетка и да въртиш колелото на консуматорското общество,,,, това че сто са харесали едно,,, не означава че то е хубаво, означава че това трябва да се хареса,,, не го харесаш ли оставаш свободен да избереш нещо което се стича по теб,,, което заема твоята форма и ти приляга,,, но защо да мислив, когато можеш да се водиш по чуждото менение и да бъдеш този някой който се изиксва от теб,,, скри се някъде,,, спри се някъде,,, не оставай да тънеш в общото,,, защото докато стоиш там с тълпата хубавото прилягащо ти си отива,,, а ти продължаваш да се буташ заедно с другите зомбита мерещи си на кой кожата му повече е окапала и какво,,, света се завърта за миг и всичко в момент изчезва и разбираш че си направил най-доброто, което си можал,,, страничното мнение е ненужно, шум,,, завеса,,, отражението на свършеното оства само в твойте очи,,, да му се радваш когато излезеш късно вечер на терасата и запалиш цигара под звука на нещо което ти харесва и да разбереш себе си, няма заместител, каквото и да ти гооворят другите, каквото и да виждав в очите им,,, както ти не бива да съдиш така и не бив да се връзваш на чуждо съдене,,, дали си опитал да имитираш, или просто си си загубил ума,,, причина има някаква там забита в съзнанието, мимика жест,,, неправилно казана дума,,, или просто нужда да се сблъскав със себе си и да си кажеш майната ти,,, не ми харесваш,,, трябва да спреш,,, цикъла не е решение,,, но е спасение за някакво време,,, остани в цикъла, когато не ти е до друго,,, но не се застъпжай с него,,, той ти компания за по чаша, но не и някой който ще те разбере наистина,,, картината до пътя и поляната те спасява,,, мигащите светлини и топлотата от хората около теб те спасява,,, радвай й се и не забравяй коя е,,, ново аз, отплеснах се,,, каквото и да си,,, знам че не мога да се погрижа за теб,,, това е друго нещо с което не мога да се боря,,, но се радвам че се чухме,,, не спирай да мечтаеш и остани това дете,,, може би само малко не толкова намръщено,,, дори може би,,, оставам го на теб,,, ти водиш