нали знаеш момента, в който се събуждаш сам в кухнята, няма кой да ти каже добро утро, няма кой да ти направи чай или кафе, няма кой да те съблюдава докато люлеещ се носиш към поставката за сода и опитваш да намериш търсената бутилка и закуска,,, оставен да си мисли, без да поглежда в страни без да желае да каже, без да познава къщата на този бряг, спиращ те и те гледащ сякаш е оживял от някой сън,  от който няма събуждане,,, и ти му каза а пишеш ли още, не нямам време отговори той,,, нощните смени и почистване на мръсотията не остава време за нищо, а тя по късно ми каза, и какво смачкан си от мизерията на деня ли,,, а пък аз се засмях и се загледах в пост апокалиптичния пейзаж,,, сгради се срутваха,,, крилати същества оглозглаваха колкото още могат града,,, пък ти седеше на перелината завил последното останало от модерното общество и се опитваше да изградиш тайната на спиращия звук в главата,,, и се върна обратно към закуската към събуждащият се град,,, който беше достатъчен с провлаченото утро което ти носеше,,, бързането на сутринта да изпревариш всички за да се насладиш на мокрите улици и миризмата на паднал дъжд,,, от кога ли чакаше да останеш насаме с този град,,, да усъмнеш в нечие друго място,,, не мога да задържа поглед от огледалото,,, защото се намирам в къщата на моите сънища,,, нали си спомняш за онази къща,, къщата която те гледа през похлупака на орехите закачение на стената и вярващи че ти можеш да ги докоснеш без да те да се изпарят в миг оставащи след себе си купчина прах,,, и ти затвори очи и погледна през очите на друг и разбра че няма какво да заместваш, може би има само малко какво да нагодиш,,,, само малко колкото да се обърнеш на другата страна и да не мислиш да не забавяш, да останеш с тази мисъл,,,, да успееш да я закрепиш и да не я забравиш,,, защото може би,,, понякога приемането търсенето,,, разбирането,,, са разрешението да разбереш че грешиш,,, че винаги си грешал,,, за всяко едно нещо си грешал,,, че принципа ти е убягнал,,, че е бил само едно правило,,, наложено не от теб, а от големия стъклен квадрат закачен на стената,,, поглеждаш го побутваш го и той единственото се огъва и те посреща и кара да не разбираш, да не разбираш какво има от другата страна на стената,,, която трошиш всяка вечер в къщата на сънищата,,, къщата на сънищата която те уморява, която те завива и те кара да заспиш,,, като бавна приспивна мелодия,,, прочистваща те от никотина просмукал се чак до мозъка,,,, бялата кутия не е нещо което можеш да разбереш няма и да я разбереш,,, но пък от друга стрнаа, перелината стой окачена на тезгяха от който взимаш малко барут и правиш летящ балон който да пуснеш над морето и да закачиш някое и друго огънче по крайщата, без да разбираш,,, мигащ,,, не остана какво друго да ти кажа,,, извика той от другата страна на сградата,,, покрива на блока беше най доброто място за срещи, винаги е бил,,, бил е удобен да се събудиш, да се погледнеш в огледалото, но все пак багажа чака да се оправи в къщата на сънищата