и позвъняха хиляди звуци в главата ми и ми стана зелено за миг и смръщих вежди и се затътрих и стигнах до решение,,, временно, колкото да,,, нали знаеш... краката се движеха сами, главата се клатеше като откачена напред назад,,, цигарите димяха,,, какво толкова,,, за втори път разминаване,,, пък нали има вариация, която да те държи разсеян за времето, което трябва,,, няколко коктейла от разсейване и звънене може да те спре да сториш две три по небосвода... нищо че се чукаш до сутринта на някакво забравено място, защо да не,,, нали те разсейва,,, нали стъпваш на земята с поглед зареян към някаква утопия,,, заспи не смърди днес и остани с отворени очи още малко,,, колко варианта искаш да избройш и да вървиш в дъжда нахлузил мечтата и веещ я пред себе си, колкото да, нали знаеш,,, странна работа се случва,,, може би редицата се тъка по пясъка разсипан на стената, може би лампиона окъсня, може би батерията остана за няколко минути да свети повече,,, но какво от това,,, разминаване и отказване,,, признаване и ескапизъм, откъсни щепсела от стената и не ме карай да повтарям, недей бърза толкова, къде ще стигнеш като бързаш,,, остави хубавото за накрая,,, пък иначе погледни към пейката до стената и помириши дъха на реката,,, отново за какво ли, за колкото да, нали знаеш,,, оставям пред себе си няколко жариации за разглобяване и за помощ,,, нужна повече на кой ли не,,, или може би сумрачното осветено от светлина дърво те прекара да го харесваш и да не откъсваш поглед от него,,, зареян отново в муза за една нощ,,, но какво ли, колкото да, нали знаеш какво,,, мирише на възглавница