оглеждаш се в тълпата и до теб ти казват колко много стъпваш назад,,, отговора те блъска по посивелите коси и поглеждаш към сградата,,, обичаш да я гледаш там и да не помръдваш поглед докато накрая влака идва и те помъква на пътешествие,,, ракиена работа чака отсреща,,, безсънно блъскане по камбаната на мелницата и отново поглеждаш на правилното място без да мислиш за правилното нещо,,, когатото най-простото нещо е и най сложното,,, когато чакаш отговор насред зареяната пътна линия,,, облегнат на прозореца, облегнат на единственото място,,, или по скоро някъде отстрани,,, не знаеш как да го кажеш не знаеш как да го признаеш,,, и премигването отсреща не помага,,, когато простото е най-сложното и когато повдигаш глава задрямал на дивана,,, правилен избор, грешен избор, парадокс на събития блъскащи те към неудачното днес,,, или поспи и се събуди на сутринта със сенки под очите или изслушай и помогни колкото можеш,,, това ти остава... но все пак дай в дясно и остани така за секунда