образ на пресекулки минава тук, там, тук там,,, пускаш картината, спираш картината, няма обич за логика, няма обич за водата около двата камъка и чашата с кафе,,, запокитваш тази обич за пътя в страни, за пътя до лехата, зжук, светлина, картина,,, зжук светлина, картина, закостелял, остажаваш до вардара, оставаш, но не заминаваш до дани и кучет с любов,,, остави малко от лехата, нарисувай нещо до стената и не обръщай гръб на картината,,, на линейноста, на повехващия аромат, ппроправящ си път до чаша черни клавиши поръсени със доза гравирин и помисли да подремнеш, помисли за един хикс, за едно потребно ключе до тук, до там, до павираната страна на морето, където срещаш вятъра и онова, което те топли през зимата, оножа което ти дава мира,,, не ме разбирай, не ме чуди, не ме мисли,,, гравирин поръсън с строшен порцелан се жъргалят по масата и цигарения дим, остави една чаша за спомен и заспи,,, без обич за тази логика