листа, топло време, дъжд, гърч, обаждане, бели екрани, символи и недоглушки... да се зареяж във облака, да докоснеш небето, да бъдеш, да искаш, да правиш, да струваш, да опитваш, да не спираш нито за миг,,, да натискаш себе си и всичко останало до някаква псевдо твоя си крайност,,, да го разбираш, да оставяш всичко под забуления контрол на днес,,, да бъдеш там и да останеш там, сред слънцето,,, привлекателното време и да се усмихваш на онзи на този и на всичко останало,,, да живееш, да казваш, да желаеш, да се покриеш из якето и да доизчакваш срещата,,, зареян някъде там,,, зареян в себе си, зареян в някакъв странен ритъм, зареян да останеш, зареян в нещо си,,, зареян, остани зареян, продължавай да казваш нещо си,,, продължавай да дишаш,,, трепери, без да се притесняваш, трепери без да се замисляш,,, да бъдеш нормален, колкото и да е трудно и... да... остава само едно,,, остава само някакъв вкус на странното, захлебено чувство,,, дрънчене, шум,,, нещо си,,, от нищо си,,, от нещо си,,, може би... или се усмихни,,, продължи да струваш, продължи да се караш,,, продължи дете,,, усмихни се там под лампата и графита на стрната която извечзва някуде пред теб, зелената стена, която те спасчва, която се приближава и те отнасч,,, няма опция на лет гоу,,, няма опция на примиряване,,, нямаш по принцип опция така или иначе, псевдо истина и лъжа се мажат пред очите ти, като развързани цветове събиращи вълна из под машината за сънища, която те стопля, която те кара да се чувстваш странно, която ти се усмихва, която иска да те отнесе,,, събиране на вълна, събирай вълна и остани там зареян в облаците, сред морето, хладното време, чайките насред плажа и тишината на следобеда, картината която обръща цялото ти съзнание, картинката която те спасява,,, твоето или моето щастливо място,,, и днес треперещ,,, се превърна в нормално вълнено чудовище,,, защо да пък,,, защото може би се налага, защото трябва, защото си задължен, защото улицата е праволинейна, защото колкото и едва докосващ съня, той остава на мили от теб, забит в трета глуха и те кара да стелиш зелени стени и да обървакш мисленето с чувство,,, какво има малко човече, прекалено много ли ти зареяноста,,, или небето е прекалено трудно за достигане,,, протягаш ръка и докосваш облаците,,, това ще да е доста клиширано и все пак защо да се ограничаваш от към зареяна работа и клишета,,, клишетата работят доказано, въпроса е да създадеш нови такива,,, целта на народа,,, целта на едно болтче оставено на моста до морето,,, потрепващо и прискърцващо при всяко едно минаване на големите тромави машини, които те дебнат докато спиш и не искат да те оставят да сънуваш, но сънувай и дай малко зор на това тромаво болтче... защото вярваш или да, остава само ти да изрисуваш пъзела и да го решиш