и се чу пускането на тоалетната и зазвуча шума на двигателя и ми каза своята асоциация бързи обороти и ненормалник... засмян останах да гледам града... докозване,,, стоп и време на заем,,, подбих надбих, и преварих,,, предизвиквах нещо си,,, в себе си,,, може би грешка,,, може би насилствена грешка, колкото да има нещо да ти каже, че си жив... и защо не... дай нататък, погледни през прозореца,,, погледни усмивките и дай нататък,,, а от ми казват и така... толкова ли много трябва да заприличва на лудница,,, и той не бил единствения с малко поискривини представи... а дъжда навън валеше,,, валеше,,, капките по прозореца и шума на водата ми даваха нещо,,, не можех да откъсна поглед от така да го наречем нищото... състояние на разума... състояние на олекотеност... състояние на някакъв си ми мир,,, защо пък не... може би по-добре напред,,, може би бъркам нотката, може би смятам, че нещо се омаза, може би нещо друго тръгна наобратно... може би усмивките ми казваха,,, говореха и ми даваха, нито една от тях не бих зарязал там насред дъжда и терасата... пообърни малко,,, направи малко, не се насилвай,,, зорлен хубост не става бре... но пък защо да не се облегнеш назад,,, защо да не,,, когато трябва, когато мига остава всичко за теб,,, не нареждай, не се вайкай,,, не предозирай, само дай малко шум на двигател,,, без следване на норми,,, без следване на примери,,, без следване на желания, без,,, уравновесена работа му викали, хубава работа,,, абе направо огън работа... хайде да не,,, хайде да не ти казвам нещо кой знае какво,,, замълчи, поспи и остани,,, съвсем искрено и любезно ти казвам, остани