останах да си чакам реда сред опашката и да се взирам в панелната гора и бетонния чадър,,, магазини, таксита, мустаги кретеха и ме возиха по малката магистралка, нищо не се беше променило кой знае колко,,, цигарите се забиваха като коприва по езика и смятах че слънцето ми идва в повече,,, на кибик сред улицата и паметника, погледи преплитащи се,,, чакащи безалкохолни по ливадите и лежащи на тях, нямаше какво толкова да ти се изпречи на пътя, рутината или може би прегръдките,,, останах да седя на балкона и отново не можех да си чуя мислите, прегрях, точно тогава когато най много трябваше да съм на линия,,, остави каза,,, филма си е твой,,, колкото и едиствен си остава твой,,, малко нахално, малко може би нагло, колкото и да не искам така да го нарека, преча ли ти ми вика,,, определено да, когато виждам това онова и се опитвам да спра,,, но защо, защо все така те виждам и те мисля за някой друг, не искащ да чета, не искащ, отказващ, когато всичко спира и не мога да си избия от главата,,, колко си хубаво не можеше да ми се избие от главата,,, лятна работа, стара работа,,, хванала мухъл работа и какво да се правим, няма начин или поне така ти се иска, само и само за да може нещо друго да изкочи виновно, както си му е реда бре, не ми се качвай толкова на главата, и не се опитвай да ме съдиш,,, но как да е, от дума на дума, от смяна на температурата,,, започвам вече да си мисля че всички знаят, само аз се правя на луд,,, а другата вечер ми казват и ма ти кво искал си да е*е*... колко фриволно звучи така,,, някакво никакво,,, сложих шлема и както си му е реда поставих нещата както са си, ами не естествено,,, напълно откровен отговор, без нужда за обясненията зад кулисите, също както в театъра,,, хората се мъчат по сцената, биват тъжни, биват смешни, биват такива каквито на тези от седалките им се искат да бъдат, ти и заради това си избираш пиеса, освен ако не си псевдо нещо си, което ходи по театри само за да се поакже като много акълия,,, та да се върнем към тези, които създават сълзи и усмивки,,, какво се случва зад и от страни на сцената,,, въртят се турбини и двигатели, все едно утре ще свърши, защото всичко трябва да се свърши правилно, както е по сценарии, както е по план и всички да са доволни,,, голямата лудница зад завесите и сценката пред тях,,, та така главата върти в суматоха, докато наяве искара нещо що годно и свястно представление за да се задоволят очакванията на хората от седалките,,, защото при тях също се върти суматоха в главите и се опитват да надиграят актьорите в техния им филм... филмаро ли каза или само така го мислеше... но за момент спираш, прочиташ и отказваш,,, изкуството да казваш не без никой да се цупи, изкуството да накараш този от среща да иска това което ти искаш,,, не е игра,,, не е случка,,, просто е някакво зафърфорено чудо, тичащо из гарата и се чудещо къде да се качи,,, но пък ти поставяш нещо си на маса,,, нещо си, не бива да е голямо, не бива да е малко, стига да има някаква стойност за теб и за мен... и накрая пиеш по едно его и дзънваш колкото да има,,, не знам ще си остане най-вярното нещо което мога да кажа... и не пии прекалено много коктейл безъние и задачи, че да ти остане нещо и за следващия ден