и тя сложи ръка на кръстта питаща, кво става,,, пък то,,, кво да ставаше,,, блъсках до късно вечер, карах като обезумял,,, даваше се мирис на вода и пясък,,, какво повече,,, какво ти трябва,,, сол и пипер, отвърнах,,, източни пиеси ли скриха полъха,,, или полъха скри тях... я дай насам,,, остави ме да се вея на прозореза, докато милите текат покрай пръсти и слънчогледови поля,,, обърни гръб,,, дай малко на дясно и карай покрай дървета и храсти,,, загърби,,, погледни най-накрая утре по един различен начин,,, стига ми се оплаква,,, я по-добре не удряй нищо, не шмъркай и трепи мозъчни клетки,,, отиди на някъде, колкото да има,,, нарисувай едно утре,,, не се притеснявай,,, няма да е това което изглежда, но ще е нещо близко,,, защо пък да не,,, какво те кара да не начертаеш някакво си ми водно създание и да подкараш,,, да засилиш и да не спираш, да бучиш, да се смееш,,, както ти си знаеш,,, загърби я тая поста, вече не е вървежна, не се връзва с цялата схема,,, нагоди едно ново аз,,, облечи се в кожата и остави това предишното за друг ден... ти ли бре,,, душицо,,, давай малко напред,,, стой,,, обърни и затанцувай, не ми се прави, не ми се усмихвай, смао викай и танцувай,,, тичай бос насред плаващата улица и не обръщай внимание,,, не се кори,,, не остави,,, не прави бре,,, усмихни и забъркай един коктейл,,, стряс,,, бяс,,, дай насам,,, потърси най-накрая, вдигни глава,,, не ме питай защо,,, не ме гледай така,,, дай нататък,,, тръпни в смисъл и захвърли малко от тоя смисъл,,, разбираш,,, загърваш,,, почукваш,,, каквото има и продължаваш по не толкова обикновен начин,,, край,,, какво не разбра, временно не спря,,, миг съдба,,, миг нагаждане,,, миг способност,,, я дай малко от тея мигове насам,,, недей да кашонираш за някви зими,,, за кво са ти,,, по-добре подкрепи и затвори вратата,,, какво,,, какво бре,,, отваряш най-накрая кутията с подаръци,,, какво да ти падне на главата не разбрах,,, я по-добре се усмихни дай напред, дай назад, оп стой, усмивка, памет, светкавица,,,