огин си,,, както казва един приятел,,, запалих телефона,,, отсвириха като последна дупка на кавала... не знам дали е в това което правя,,, или това което казва, или това което мисля,,, може би кристалитет,,, може би прекалено много ритъм,,, но защо да не,,, метростанция,,, почивка,,, пауза, кафе с коняк,,, малко его под... защо да не,,, за що дада,,, не знам дали разбираш,,, не знам защо трябва да инжектирам поредната доза драма,,, някак ми е до гуша,,, някак съм закривил поглед,,, и съм свел глава,,, някак може би емо, може би внимание,,, може би липсата на усещане,,, усещане и съобщения,,, да дам смисъл, защо ми е, за какво ми е,,, за какъв да го правя,,, защо пък да не се оставя на найлони и дъжд да ме веят цяла нощ,,, защотот така трябва,,, но колкото и да е,,, колкото и грешно постъпване,,, трябва да постъпиш така,,, за да запазиш поне малко от малко,,, да не хвърляш ритъм и да не мислиш какво толкова от това,,, да не се връзваш,,, да не откриваш,,, калъш му казвали,,, и все пак най-силното си остава метростанцията,,, метростанцията, на която се този който трябва, а не този който не трябва,,, запълних молбата,,, баланс ли,,, липсва,,, или по-скоро трябва да липсва,,, но ти от своя страна се обръщаш настрани,,, поемаш малко от малко смисъл, без смисъл и го даваш радушно напред,,, имаше някакво хубава приказдка,,, смело и безотговорно,,, смело и безотговорно трябва да влезе в твоя ден,,, вместо смело и отговорно,,, кога порасна толкова, че да искаш да имаш толкова много отговорности,,, кога реши да загърбиш,,, кога реши двайсет и три от двайсет и четири да спазваш някаква норма,,, кога се отказа да бъдеш,,, кога реши да загърбиш,,, и тогава някъде там ти се прояснява,,, решаваш да... потегляш,,, сваляш филма,,, сваляш схемата,,, недоволен, за какво да си недоволен, кога въобще си искал нещо, кога въобще си се правил на луд,,, проточена пауза,,, с нужда за цигара и бира,,, бири, мачове и вулвозели, мейнстрим и какво от това,,, захвърли отговорно и дай малко безотговорно,,, но само ти знаеш,,, само ти следиш линиите прокрадвайки си път, четейки всяка една от тях, схематизиращ, всяка една от тях,,, по- и аз не знам какво,,, по нещо си,,, само трява да е повече,,, да те спира,,, да те разбира,,, да не се крие с тъпи извинения, което и малко дете би разбрало,,, и защо да не,,, защото циклиш на мелодията, която те спира,,, която ти казва кой си, какво си,,, а от среща само те блъскат,,, намираш майстор,,, разбиващ схема,,, търсещ поредното трудно,,, за какво ти е бе,,, кажи ми,,, за какво ти е,,, защо ти е,,, спри се, не тегли разни проточени псувни и остави,,, каквото и да ти кажа, няма да послушаш,,, какво и да ти покажа, няма да погледнеш,,, но това си ти,,, вечно блъскащ по тезгяха,,, не искащ да се остави,,, не искащ да бъде поредното,,, не искащ и искащ толкова, колкото целия свят не може да създаде,,, остави