ако се събудя утре, значи деня ми трябва... песимизъм, оптимизъм, реализъм, идеализъм, романтизъм,,, какво би си избрал ако ти кажа това,,, би ли го свързал с дори едно от думите,,, би ли се опитал да останеш крачка напред и да застинеш пред погледа на дядото,,, опърпан, мръсен,,, с чаша в ръка и стотинки и въпреки всичко на километри от теб,,, главата ме заболя,,, кимнах и продължих... застинах пред мига,,, нямаше нужда от думи,,, поредния миг,,, поредния поглед,,, събирач на погледи съм аз,,, физиономия владетел, без нито една физиономия... пазя я за специални случаи, а дядото раздава покой за стотинки,,, покой за стотинка... не го примей рационално, не приемай нормално,,, завърти камерата, повдигни малко,,, стъпи няколко крачки назад,,, нагласи фокуса и я захвърли през моста... да загубя,,, да потроша нещо си и нищо си... да приема,,, да погледан през прозореца и да си дам един миг мир,,, не е толкова трудно,,, да захвърля чантата, да се завия в шала и да се разходя насред пясъка във вятъра,,, не би било сън, не би било реалност, не бих посегнал от чиста рационалност на линията пред мен,,, бих останал да я гледам и да се чудя, да я скъсам, да прекрача или да я оставя да виси в пространството,,, синята лента от която не можеш да отвърнеш поглед,,, отвърнеш ли, тя отново застава пред теб,,, като напомняне,,, и ти казва какво ще ме правиш,,, направи или по-скоро вземи решение най-накрая,,, а ти посядаш за миг,,, скриваш се с ръце и опитваш да промениш играта, да я нагодиш, да я излъжеш,,, ортодокси,,, защо пък не,,, притихнал, мислещ, трескав,,, пот се свлича по тила,,, прегръдка,,, добре ли си,,, дойде ли ти в повече,,, можеш и още... остани до края за да почне представлението,,, защото би трябвало да почне,,, вътреяностите ти го казват и ти напомнят за него всеки ден,,, камини, спорове и мохабети посред нощ,,, бели колесници и шум на уедиенение,,, безритъмно, ненатрапващо,,, не искащо, не питащо,,, променящо,,, без консерванти,,, и бележки разсипани по пътя, хвани една, прочети и забрави,,, връщам се обратно към верандата до морето,,, до откровеността, примирението и нестигащият вик,,, погледи се мятата на ляво и дясно,,, примесени цигари и нестигащи дърва за огрев,,, ортодокси,,, правилата се учат,,, правилата се кривят и в момент се променят и тази рационалност придобива ново измерение, нов смисъл и играта започва на ново,,, докато най-накрая се научиш да приемаш,,, да преоткриваш и да не спираш да се учиш как все по-добре да надлъгваш в съзтезанието без дори някой да забележи,,, по-нисък от тревата правиш поредната крачка и пускаш поредния трак,,, не ти се мисли, не ти се поглежда в огледалото,,, не би искал да приемаш,,, но в крайна сметка, целта остава една, грешка... и в момент всичко се срутва и преротира според желание,,, според собствено мислене, според собствен блян,,, посмей се на себе си и мечтите си,,, и внимавай какво си пожелаваш,,, случва се, пуска се, тогава когато най-малко очакваш и те блъска по главата за да ти каже утре, ставай и се захващай,,, но защо не,,, блян, сън или мечта, избери си име