не вярвай какво говоря,,, не вярвай кога го казвам,,, нека поне малко от малко да застана там на лехата през залеза в притаено чакане, двигателя да пърпори в цикъл,,, остава само съня наяве,,, съня и липсата,,, недостигането на така жления момент,,, чета стари припомняния,,, дърпам се назад, би ми се искало да мога да ги изкопая,,, няма да забравя терасата и минаващия влак,,, глупостта,,, глуповатите деца,,, нощта и навържването на поредната година,,, не бях аз, не беше нито ти,,, не беше още залющил глава в главоблъс,,, премаркира повярва,,, и остани така, не се взимай на сериозно, за да не изчезва магията и цикъла, нали от това те е вечно страх,,, цикъла и простеенето,,, най-лесния начин, да покриеш скриеш и закъркориш в нощта, без да трябва да обясняваш, без да трябва да се спираш, без да трябва да търсиш сръбското под масата, без да трябва да провокираш, остава само двневното пътешествие,,, и внимавай къде стъпваш, защото навлизаш в съня... може да го няма, може да го има, може да провокирам,,, може да крия,,, може да спирам,,, може да накарам,,, мога и да спра,,, мога да не искам, мога да не се опитвам да копирам флорин,,, мога да опитам със сок флорина,,, или пък да забия на флора и фауна,,, и да заеба,,, да не се правя,,, да премина, задмина и премина,,, по-скоро, по-лесно,,, мислиш ли, че познаваш, или караш, а после прибавяш... какво като караш, да спираш и не припираш,,,  може пък да не е чак там хавата, може да е чак тук спирачката и шота,,, защо ти е да разбираш,,, защо въобще се мъчиш да проумееш,,, какво толкова не разбра за пореден път, погледни ме сега,,, прегърни и остави,,, недей да се привързваш,,, недей да опираш на миг,,, дай си почивка най накрая,,, имаш нужда от една такава,,, без препратки без спирачки,,, без каквото и да е нужно,,, остани поне за миг на място и не се опитвай да изчисляваш отново невестулка такава,,, главата не спира да работи,,, спира само и единствено, когато остана там до мига,,, разбираш спираш,,, караш,,, чайки байки,,, зайчета и прочие,,, какво пък дай ритъмно само както ти го можеш,,, пиши и не разбирай, не ти и трябва,,, за какво ти е,,, спомняш ли си вече толкова закопаните препратки,,, няма много променено,,, има само чайки байки,,, спри там на ръба, погледни ме както само ти можеш... следобедни бири и разкатани сутрини,,, защо ти е,,, защо,,, малко ритъмно човече,,, остави ритъма за един ден,,, и се остави на нерационалност,,, остави се на примерност, клише и отключване... няма нужда от въпрос, понеже отговора остава толкова близо на един знак разстоние,,, без да се натрапва, без да се опитва да те спира,,, колкото и да не ти се иска знаеш какво остава... миг,,, забързан град, телефон,,, усмивка,,, чаша,,, цигара,,, пепелник... захвърлени съботни мечти