тежка глава,,, ритъм,,, автоматика,,, да, знаеш ли че се губя, губя се в момента, в който всичко спира,,, губя се в момента, в който спра там на пейката и заговоря, оставам без глас,,, и затаявам писъка вътре някъде в остатаъчното пространство,,, слагам тъмните очила и се правя че всичко е наред,,, загледан в поредната парти вечер,,, и къде правиш зулума, когато липсва,,, липсва момента,,, липсва объркването, оставам без думи пред мига,,, закривам мизерията с ефтините трикове и лъжи и продължавам преиначавайки истината, преиначавайки себе си, прейначавайки това което те открива,,, изглупях,,, имам нужда,,, да напуснеш,,, и вземи тоя таван и не спирай,,, не спирай ни за миг да се облягаш на принципи и въображаеми врътки, пости, крилати фрази, и ритъмни вечери,,, защо пък,,, защо оставам без думи пред мига,,, преглъщам тежко и продължавам,,, нямал бил избор,,, май искаш винаги да ти е лесно и минавайки по дългия път разкриваш, че късия, че нерационалността е решение,,, но не оставаш там на ръба, оставаш да мислиш, да чубстваш, да кривиш и да се криеш зад тъмните стъкла,,, лесно и ритъмно,,, би ли го признал, би ли се спрял там на ръба, би ли посегнал на чуждото щастие, заради своето собствено,,, не... твърдо ти казвам не,,, оставям настрани,,, допивам и прибирам останките за да се събидш на следващата сутрин прероден и преоткрит,,, за няколко часа,,, изпадай в задънено положение, колкото да създадеш драма,,, тя трябва всеки му, нали драмата кара света да се върти,,, емоционална инжекция,,, като адреналин спискаща се по теб,,, покриваща вени, артерии и кръвоносни пътища,,, дим и спирт,,, ритъм и минерална вода,,, край и начало, стоп и пауза,,, колкото далечни толкова и еднакви,,, какво има ритъмно човече,,, по-добре подай нататък, запретни, оправи и сложи,,, маса или нещо подобно,,, надрусани лелки, и яки друсалки... спри да ползваш тънките трикове,,, спри да бавиш паузата, тежка глава,,, цигари и забравен край,,, трясък, стръкло и навалица по ръба,,, тъмни стъкла и неспираща мечта...