до преди няколко месеца, спях под кревата, сънувах кошмари и се опитвах да бъда, да крия,,, да се явявам на сън, да променя,,, да вляза в път, да скрия, да похабя, себе си,,, хората около мен,,, да захвърля всичко през прозореца,,, да остана там по средата на ядрената зима,,, снежинките да се стичат по пода,,, а ти отворил врата да криеш нос зад бравата,,, усмихвайки захвърлих и последното парче месо на гарваните,,, плажа се беше боядисал в чено,,, петрол или може би чиста мръсотия,,, прокарах мръсна ръка по джоба б търсене на нещичко, колкото да има,,, нали все така казваш, нещичко, колкото да има,,, играеш, променяш и преправяш според очакването, някакъв страх в бутилка, страх от реалността, или страх от сънищата,,, страх от нещо забравено,,, вдигна ръце и ги зарея във въздуха опитваше се да достигнеш небето,,, поглеждаш вечно към небето,,, искаше да го достигнеш с ръце, да го пипнеш,,, небето не е граница,,, може би отвъд представата за истина в сънят и сънят в истинана... вече май знам,,, или пък не,,, достигнах до нещо,,, преиначаване на правилата,,, преиначаване на заобиколението, защото няма нищо по-лесно от това да играеш по свой правила, вместо да се опитваш да се нагодиш по нечии други,,, утре ще отвориш вратата и всичко ще се е превърнало в един добре подреден хаос... и в този хаос всичко ще е на място,,, смеха, писъка,,, счупеното стъкло и разтопения метал, ще са намерили не някак а в пълен синхрон начина да бъдат,,, забравените образи няма да липсват,,, забравените изречения ще са намерили своя ден,,, ще са те отебали и ще са създали от прахта картина, а ти останал да чакаш, ще се задвижиш по ръба, ще вкусиш това така желанп чувство и нито за миг няма да се разсеяш, нито за миг няма да прехвърлиш прага,,, нито за миг няма да останеш за по-дълго време на ръба,,, само толкова колкото ти трябва, само толкова колкото е нужно,,, само може би ти знаеш,,, ти не разбираш и се правиш че не искаш да разбереш, затваряш очи и се скриваш под тирбушона и под... тия хората понякога много ме изнервят като почнат да ми се обясняват...