с трясък падна на земята и последната мисъл,,, последния зов,,, желанието, погледа,,, някакво напредничаво чувство,,, и поглед зареян в синьото небе, защо пък да не ти кажа, че няма смисъл дори да споменавам какво прелита над звездите, късно вечер, когато зареяш поглед към луната и,,, с надут корем поглеждаш надолу и намираш само разбита стъкла и мисъл назад,,, не бъди като табелата за софия, не бъди като колата натрошена в стълба, не избирай трипа пред разходката,,, недей много да умуваш,,, вземи да погледнеш пътя,,, облегни се назад и изхвърли всичко през прозореца,,, в миг очилата литнаха и на забавен кадър започнаха да описват ос около въображаемата мисък, спирачка, чакъл смях,,, а защо да не го повторим,,, защо не погледнеш зад рамо и за секунда не се вбесиш,,, къде принадлежиш, или какво те чка,,, защо пък да не покриеш някак завесата от спомени,,, защо пък да не ти кажа еф ю и да не продължа напред,,, защо пък да не размахам ръце в нощта и да не ти кажа, тегли пътя, трипа те подкрепя и заедно изчезвате на следващата сутрин,,, намиращи нещо си там, някакво забравено желание,,, само скорост и зелени поля,,, границата за сърбиа е близо,,, през унгария, та чак до холандия за по едно бързо шопче и продължаваме напред... стопове, пясък и пейка насред края на града,,, малко лъскаво спане,,, една провлачена закуска,,, разходка в дъждовния ден, завършваща с една ароматна вечеря... сънувам или това е поредния ритъм,,, събуждаш и съня те блъска