сивото кепясало елече взе да избледнчва заменено от пъстри тениски и дълги ръкави,,, за миг колата спря, отвори се вратата и багажа се нахвърли в багажника,,, изпращаха за пореден път гостите, които можеха да направят всичко,,, тръгват идват, заминават претръпват,,, от един миг до друг престъпват и крачат в сънища направени от сметана и банано сок,,, дърпаш два стръка назад и оставаш на терасата, заговорил се отново с този, който трябва когато трябва, по начина по който трябва, на вълната на ръба, на най-крайното очакване,,, нали знаеш смееше се дядото,,, няма какво толкова да се вкарваш във филма няма какво толкова да правиш докато останеш сам в нощта с цигарата, пепелника, и чашата в ръка... раздаваха се колена, пирончета и суплеси насред хола,,, раздаваха се изненади, раздаваха се мечти,,, раздаваше се чувство,,, а ти какво направи за себе си, каза дядото, отново ли нещо не беше в час или маскенбала те беше отнесъл отново на онова добро ниво,,, една маска, една картина,,, какво се случва пищеше в нощта,,, какво ти има, и точно както си го представяше не можеше да достигнеш, искаш да знаеш, няма да знаеш, искаш да се научиш, може да го обсъдим,,, чайката прелиташе покрай тавана и те носеше там където с пръсти заместваше всичко, рисуваше по небето и пейзажа,,, можеше да направиш едно друго, трето пето, свито и зарибено... искаш май да се усмихнеш сам на себе си глупаче,,, хубаво е от време да бъдеш себе си,,, да забравиш за норми, правила и интриги,,, и да останеш в мига,,, защото както съм ти казвал, това е всичко което имаш,,, зад теб се чува злобна реч,,, май ще ставаме на кълбета, качи ли ти се адреналина и предпочете ли да поемеш по пътеката под дъгата,,, къде остави зимния ден,,, който рисуваше в бяло,,, сивото иска да си ходи,,, пременяш се в разноцветно зелено и синьо, защото ние така го правим... телефона звъни и без да кажеш дума потегляш към малкото кафенце, малката среща,,, малкото решение,,, малкото разбиране,,, десет минути са всичко това, което може да ти се каже,,, да се направи,,, да бъдеш отнесен, да бъдеш разбран,,, и не толкова негативно де,,, кой ми го казва, я по път вземи нещичко за ядене и остави крайчец магия,,, синя плазма и сън на парчета, караница и благодарности,,, ти знаеш, ти можеш, ти разбираш, но също като мен се правиш на луд,,, потегляш по пътя в дясно,,, закриваш за момент пейзажа и спираш пред самотното дърво насред поляната... недей,,, не спирай... не може да бъде и решение, възприятие, мементо, пауза,,, преминаване, аромат,,, без глас... оставаш да сънуваш посред зеления хълм и подбираш с крайчеца на окото санитариума, с глас покриваш всичко и гримаса спира в миг,,, ти искаш да ми кажеш ли нещо,,, както винаги излезе от кутията, напълно промени пътя си,,, кой те покани тук, кой избра да си ти, кой избра това,,, какъв избор направи днес и какво остави за мен... не знаеш какво се случва, колко пъти трябва да обсъждаме това,,, премирение, малко сила,,, продължение и това е,,, как още по-добре да ти го натъртя,,, различия, амалгама,,, смес от бензин и кибрит,,, защото какво би бил банановия шейк без сладолед или без банан,,, приеми, наводни, премини,,, или поне пък опитай грабтрап...