Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2010 14:52 - пържилка
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 651 Коментари: 0 Гласове:
0



дай направо, не се спирай и за миг и поеми по алеята в дясно,,, май продълджи, май не можа, правиш експеримент късно вечер осланяйки се на инстинкт,,, пишее по клавишите и въртиш бутона на миксера, но какво остава зад тревата, поляната, люлката и края на ръба,,, май пое по правилната алея, защо пък не,,, я не ми казвай, просто ела с мен и не забравяй шише от по нещо,,, може и да направим едно плацикане във водата, докато брули дъжда, а ти застанал на ръба с чадър в ръка,,, дядото се подсмихваше и се радваше на малката игра в дъжда,,, не спирай дори и за миг, не се обръщай, не се оставяй, оцвети лека по лека стената и я довърши както можеш, забързал си се и стената те очаква, но какво от това, спираш за миг, времето се разтреперва и те опира на ръката си,,, спираш в момент,,, отваряш вратата, палиш малка цигара насред вятъра,,, вятъра който те води ден и нощ,,, може би остави, може би си спомни, може би накрая се примири на усмивката, но какво от това дай нататък малко по-бавно и не бързай да дърпаш лостта,,, взрив, удар в момента, който трябва,,, преплитане, светлина и малко от малко смях,,, защо пък не,,, умерен тон в нощта, съобщение и пиян смях, недей да ми се правиш само, недей да ми се криеш, защо пък не пое по онази алея, защо пък се вряза в пътя и не тръгна,,, защото както знаеш, оставаш, и в момент желанието се връща, в момент съня идва до теб и не иска да те остави, преплитайки реалност и сън, мечта и картина,,, дъжд и море... но какво от това, дай нататък и не се опирай толкова много на логиката, дай по-добре инстинктно ръка свита в буца и падащи столове там някъде на верандата до вълните, скалите и старата къща,,, знаеш по-добре от мен, но какво от това,,, никога няма да се науча,,, и ти може и да ме научиш, но какво от това, дръпни една малка свита цигара и хвърли табакерата,,, няма как да знаеш къде ще отиде ако поне не се хвърлиш и не поискаш някаква умерена доза самоконтрол,,, облегна се на парапета, подпирайки с крак, дима играеше около лицето ти, музиката звучеше както винаги от някаква друга планета, а там от среща клонинга приближаваше,,, единствената разлика беше цигарата, която скоро беше поправена, замръзнал миг,,, помни го, няма да се повтори или не така както ти се иска,,, поредно начало, поредно малко, пореден пепелник,,, пепел и вода се разстилат по пода, стърготини и стъкло... някакво странно, не толкова странно, протайно... неразбираемо и какво... дай насам, не се допитвай до трети човек и искарай знам как да пробие до където може... не обръщай внимание на каквото не трябва, и по-добре завърти глава и не се допитвай до физиката,,, по-добре спри падащия сняг в момент, щтракни и бомби... дай  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464064
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031