погледна нагоре, небето си оставаше, синьо и забравено,,, отново знам не знам се върти на мсата и чака нещо да бъде бутнато, а там на ръба на мостта оставаш забравено проклет да тънеш във филма, остана да чакаш уморен в дъжда,,, какво толкова те бутна до края,,, може би задънената улица, може би стареца от караваната, протегна ръка за да достигне нещо си отвъд хоризонта и за секунда,,, времето спря,,, слънцето замръзна,,, светлината се прокрадваше покрай облаците зад прага на сградата... искаше му се да захвърли всичко, да се качи в колата и да кара на където му видят очите,,, смяна на настроението,,, и тогава от небето се изсипа дъжд никога не виждан до сега,,, всички седяха и не мърдаха,,, не им правеше впечатление,,, замръзнал до стената, се блъскаше в собствени небивалици,,, а дядото от караваната не мърдаше и като пророк на много ракия говореше от дъното на душата,,, една такава каравана, едно кило ракия и забрави за мен,,, не се връщай назад, не поглеждай през рамо, не се завивай късно вечер, остави прозореца отворен и нека мечтите да стигнат до някъде, до кадето могат,,, нямащ сили, като поредното дете търсеше спасение в бягство,,, бягство от всичко,,, не искаше да остава, не искаше да пропада, не искаше момента да изчезва, не искаше да си признае, не искаше да се бори,,, не искаше вече да преглъща,,, не искаше да е там,,, не искаче да плаче,,, не искаше... а защо пък не,,, затапи се поплачи и остави, какво ти има защо ревеш, нещо в пейзажа ли не ти харесва,,, знаеш ли какво, много добре знаеш и ми се правиш на луд всеки път когато те погледна, всеки път когато се случи нещо, ме натискаш с крак и ми казваш потърпи още малко, и не спираш да вдигаш врява, млъкни за миг и недей остава тук,,, не и сега не и пред тези хора,,, има много рамена който да те побутнат, има много хора, които да ти се усмихнат, не знам, може би цикъла спря, може би фасадата изчезна, може би някой каза нещо и го разбрах погрешно,,, може би,,, и какво от това, какво като от време те избива кризата,,, чашата прелива и забравяш кой си, но пък какво от това си ти, това те прави така наречената машинка,,, но когато спреш на ръба, който толкова много обичаш, халата минава покрай теб със силата на тайфун и те избутва настрани,,, може би ти беше бечно виновния,,, може би не свикнал или по-скоро си отвикнал,,, кой ли знае... някога ще седнеш на тезгяха и ще побъбрите на по ракия за това какво е било, какво е останало и какво има още за връщане,,, а ти изпаднал всичкознаещ вземи реши какво точно си решил да правиш,,, дай да се разберем на къде отиваме и ако трябва да се засилвам към кофите,,, защото идва нанагорно, може би е заради смисъла, може би е заради музиката, може би е заради шибания цикъл... може би спря прекалено близко до ръба и забрави кой си, забрави наистина кой си и не спирай да правиш това което правиш най-добре, симетрията никога няма да се появи, но какво от това,,, не спираш да бъдеш, нещо си каквото и да е,,, спри се до дядото, усмихни се и приеми какво ти казва, може би е за добро, може би е поредната пияна проповет,,, но остани, пожелай лек ден и си продължи по пътя,,, знаеш го и все пак, къде е причината, къде... но какво от това,,, забърши с парцала и дай нататък, а къде