Постинг
02.03.2010 15:11 -
н уж да
уж да,,, нужда за ръб, ужаст от страх, дай по-добре да свършваме вече, писна ми да се караме и да го даваме като че ли не забелязваме... по-добре хвани влака и намери това което е нужно за да минеш на трета линия, дай ми парти чука и не спирай дори за миг,,, измъкни се от шума и наруши тишината,,, май го нямаш вътре в себе си,,, май забрави какво е да хвърлиш цветето от пропастта, пропастта, която те избавя от миналото, от бъдещето, настоящето отново сяда до теб и те потупва по рамо,,, а какво правим сега,,, портманто,,, притрепване,,, прибра ли се вече или тепърва си тръгваш, остани за по едно и не бързай да пипаш ледените шотове,,, стига се прави,,, не мисли,,, тръгни и направи, защо пък не,,, роботчно знаеш какво се случва,,, или пък не, продъжи по линията и не нарушавай синхрона,,, не се спирай дори и за миг,,, блъсни, помогни, направи,,, само не спирай,,, не спирай пътя напред,,, все ще намериш пътя обратно, а аз ще пазя наоколо и ще сипя олово, на който трябва... внимателно обърни се и дори за миг не се разсейвай, знаеш, че нищо не знаеш,,, това поне малко от малко помога... и все пак... върни се обратно,,, и когато намериш пътя обратно,,, слънцето ще светне,,, птичките ще запеят и тревата ще започне да пее, колкото и да те няма... отдай се поне за миг на ръба... и не се катери по тавани... затвори и не сменяй темата,,, спри да променяш правилата,,, приближаваш се без дори да го осъзнаваш,,, стигаш до края и се връщаш обратно без дори да го забележиш,,, защо пък ти трябва въобще да вървиш, когато можеш директно да минеш през някое друго въображение,,, да прескочиш от единия край до другия с едно премигване, защо ти е да се движиш, когато може да изчезнеш за миг и да се появиш на другия край на планетата... защо пък да не направиш твоята любима крачка в страни и да се насочиш към така започващото море или текст написан на нечии гръб,,, може пък да сбърка в самото начало, може пък въобще да забрави за какво става дума, за зелените стени ли си говорихме или за това което нямаш как да свършиш,,, не знам си остава най-добрия отговор... както знаеш изключи, натисни и дори за миг не спирай... електронния звук не спира да бие в главата,,, все пак остани и направи каквото има да се върши, без какво и да е н уж да... усмивката ще се появи там някъде до скалите, някой ден... до
Няма коментари