запали, приготви,,, небрежно по тъч линията, направи, свии в ляво, сега дясно... отпусни едно малко по паважа и не спирай, дори за секунда не спирай,,, какво от това, погледни настрани,,, не не се опитвай дори за секунда да направиш разликата,,, забии се централно на входа и поеми по дългата алея,,, както знаеш стопа е мир и смърт, едновременно... и когато екрана светне и емоцията излезе наяве, не се каширай, не поемай дълбоко въздух, не се задушавай във собствен сос,,, немислимо поемане по алеята, която води до никъде и все пак някаква алея,,, защо пък , от къде пък знаеш че не води никъде,,, барем филмираш поредния обитак, свиеш едно кадърно кафеено салсо и забравиш, въобще за какво си мислил, забравил дори какво свети, забравил дори от къде се пуска пяната,,, май джаза укроти, май джаза спря, май пианото замразъзна в момента когато прекрачваш прага,,, прага на съня, и внимавай къде стъпваш, защото както знаеш крачиш в сънищата ни,,, вземи едно балонче от кукловода, навии един памук на фуния и дори за секунда се решавай да обърнеш внимание,,, филма остава, съня остава,,, замръзналото пространство се разпада на късчета прах и образува ярко черепче прехвърчащо покрай главите на танцуващите спирачки,,, крясък,,, стъкла, стомана и всичко огъната до крайносто,,, натиснало предела,,, опряло се на предела, клатещо се в ритъм,,, блъс блъс,,, я чакай, погледни през рамо, хвърли плика и не се спирай пред лентата,,, дори май вече забрави каде се намираш, дори май не пойска да прегледаш разписанието,,, скочи в движение и се опря отново на пределан, границата между възможното и невъзможното,,, я не ми прави муцки и дори за секунда недей да поглеждаш края, остави момента да те хване за ръка и да ти разкаже тазвечершната полу нереална история,,, ритъма влива кръв венозно, катрана си проправч път към дрбовете,,, една черна маса, златиста и не чак толкова на цвят изкача от вените и поема по друг път, но там на спирачната помпа избива пот и всичко заискача насред планината, снега започва да вибрира заедно с теб и да подскача,,, някой май забрави усилвателя, някъде май беше изпуснат миксера,,, някой май насила те бута към нещо очаквано,,, и червената лампа замигва в нон стоп ярко оранжево,,, пристигат и такситата,,, проправят и ти казват през зъби, поеми си дъх, дишай, дишай, всичко приема едно друго, не друго,,, абе за отенък май ставаше дума, какво друго ти остава освен да експериментираш, тук, там, където падне,,, я поеми една глътка въздух, изпии една доза дим, и вдишай малко нещо за сърбане,,, пък късно вечер супичка и нещо за цвят колкото да има... а кой