и ся кво правим... усмихна се и затича по брега... съня идваше и си отиваше смесваше се с реалността,,, преливайки от една гама в друга, пейзажа се смесяше, пулсирайки с картината,,, обезкостен, разглобен или просто грешния бозуган в два през нощта... може би избяга смени, темата и пропусна да спонеш че въобще го е имало, опитваш и успяваш да скриеш, до следващия трип и промоутърки,,, на ферарита, пури,  цигари,,, керемиди и прочие,,, по-добре избегни лентата, по-добре премини лентата,,, не се стеснявай,,, потрепери в ритъм и се раздвижи според момента,,, не няма да споменавам отново, цикъла е хубав до един момент,,, я завърти направи едно правилна по асфалта и смени радиото,,, колоната се точи, ритъма те побутва да излезеш и да се затичаш насред брега,,, дай един нов цвят на момчето седнало на пейката, мрачното време и вълните изчезват, заместени от слънце, бял флаг и минаващи хора,,, цигарата беше сменена от бонбон, дъвка,,, запалката беше сменена с кубче на рубик... играеше си кубчето и джакаваше бонбона... в главата бяха избягали мислите според времето, бяха сменени от новото слънце... препратки,,, девойката седна до теб,,, беше някак далечна, някак странна, някак не тая която трябва, но какво всичко останало,,, няма такова нещо като перфектна картинка, колко и да е сън, той също не е идеален, сънувах онази вечер,,, стоях безучастен, както винаги,,, превключих на друг режим, зарязох липсата, зарязох ритъма,,, погледнах към захарницата и прехвърлих на следващата страница,,, може би то избяга, може би тя избяга, може би не всичко остава на ръба, може би преплитането... роботчето замръзва в миг, разпадащо се на хиляди парчета и пренареждащо се според ситуацията, какво искаш, танкче хеликоптерче,,, какво ти требе... много добре знаеш, прехвърли, замисли, билет, пейзаж,,, забравено пладне... усмихната вечер,,, чудна работа... направо чудесна... и все пак остани, направи, помисли и премини... няма начин как да спреш, няма начин дори как да започнеш,,, препратки, препратки, скриите се кадето и да сте,,, това ти дава усещане,,, допир, усмивка, поглед... спирачка на място,,, и когато смесиш две и две, получаваш три... но знае ли,,, кога усещането ще избяга,,, дай нещо, за да загубиш друго и спечелиш трето,,, безмисленно, не бих казал... остани във твоя си филм и спри да правиш миксове до полунощ... по-добре си фани парцалите и да пием по едно в реджина... усмивката е фалшива,,, фалш на счупени парчета... земи тръгни иио