ред, картина, смях... я ми се махни от главата бе,,, като ти се разхожда, тръгни, като ти се говори, говори,,, не ме занимавай с измислени стени и препятсвия... търсиш, намираш... искаш получаваш,,, просто,,, не се увъртай около себе си,,, я запали, тръгни, направи,,, погледни през огледалото, миналите дни ги няма, остава само сутрешното кафе и цигарата,,, размразяващите се сгради и прочие,,, по-добре не спирай, карай там на някъде умерено настъпал педал, не си давай зор, не си създавай грижи, не се замисляй за не си помниш даже телефона,,, обърни на някъде, тръгни в различна посока, не се притеснявай да хвърлиш всичко в реката, не се замисляй да набереш номера,,, дори не се вслушвай какви глупости ти говорят... тегли чертата, дръпни чертата, спри чертата... напъни се малко и не спирай дори на ръба, стани едно с ритъма, обърни няколко реда,,, недей да гледаш лошо, недей да се цупиш, недей да се сърдиш, сам си виновен,,, но защо пък въобще ти е да те догонят, в нощта на мостта няма кой да те спре, няма кой да те погледне, няма кой да те разбере и тогава, света спира в едно просветване и минаващия трафик,,, и в момент, няма какво да мислиш, няма къде да се спираш, няма дори какво да ти мине през главата, момент, спирачка,,, усмивка,,, и тогава очаквайки чудото да се случи,,, изпускаш ръката и никой не може да те спре,,, сам не можеш да се спреш, пред края на пътя,,, пред мантинелата и звука от напукващо се стъкло и ламарина... летеж, свобода, крах... скъпо струващо и все пак,,, струващо,,, един студен ден,,, теглещ майната на себе си, теглещ майната на всичко, стиснал в ръка единственото, което те свързва още с реалността,,, стискащ до болка, гледащ минаващите хора, търсещ, намиращ,,, и в момент света се завърта и шума на града изчезва,,, сивото замръзва, студа се превръща в хвърчащи листчета... в момент алармата извънява, съня изчезва, отново си в леглото си,,, време е да закусваш и да се стягаш,,, май нещо обърка, май обърка съня... отвори гардероба, избра подходящото облекло за маскенбала, намали оборотите, припомни си какво няма да направиш от чиста проба страх,,, и пристъпи към поредната закуска, поредния ред

Много е истинско! Поздрави!

stay real :D