зави се в голямото яке, шубата,,, снега брулеше града посред нощ,,, раницата стоеше на ръба на мостта в едно забравено изречение,,, шапката и шала покриваха всичко онова което можеше да го издаде,,, погледна към реката,,, реката посред нощ го спасяваше,,, ширише се до края на хоризонта... погледна раницата и я потупа за да провери дали съдържанието беше още там, светлините на колите осветяваха малкото подаващо се лице,,, а той продължаваше да гледа нощния град и сипещия се сняг, това беше неговото време, това беше неговия миг забравен в нощната буря... тази вечер всичко спираше, беше захвърлил телефона, ключовете и портфейла в реката,,, като едни предатели в една кофти далавера, ги беше бетонирал и захвърлил на дъното на реката, докато наблюдаваше как изчезват в черната бездна... подпрян на ръба на мостта чакаше да се случи размяната,,, даваше целия си живот за един единствен момент промяна или по-скоро една единствено възможност,,, клошар мъкнещ стари картони се подаде от единия край на мостта,,, приближаването доведе до студени капки пот тръгнаха по тялото на забравения,,, тук и сега всичко или нищо,,, надяваше се че врътката ще остане на място, без миризма на изгоряло и писък в нощта,,, клошара приближаваше бавно бутащ количката с картони,,, а цигарата подтропваха в шубата, кога ако не сега да извадиш последната цигара преди новата глътка живот или преди цопването в мътната река,,, забравения знаеше какво го очаква,,, чуваше звука от търкащите се гуми по асфалта на приближаващата бегачка... среднощно хлапе или по-скоро среднощна засада,,, черния звяр се подаваше от другия край на мостта и момчетата очакваха всичко да стане грозно във всеки момент... цигарата догаряше там на мостта, докато забравения потропваше в ритъм със звука идващ от слушалките... клошара беше вече на метър,,, спря до забравения опря се с гръб към мостта и се загледа като него към несвършващата река,,, бегачката прелетя покрай тях без да спира,,, може би днес не беше ден на изненади,,, може би светналите габарите в другия край на мостта бяха спрели клошара и неговата измама,,, може би... останаха така докато цигарата привърши и без да се поглеждат тръгнаха в обратни посоки,,, черния звяр подпали бавно по мостта,,, нашето момче нямаше да се прибере тази вечер, бегачката изникна от тъмнината в насрещното и прелетя покрай черния звяр изспиваща всичкото олово което е имала... клошара се обърна в същия момент, ютията проблесна в миг,,, какво имаш да губиш забравен тип, реката те чака, шубата изчезна, някой скочи през мостта в реката спасяващ се от летящите парчета смърт,,, един взрив на мостта, масови пукоти посред нощ предрешеват скока в бездната... пакети и лаборатории, пликове и линии късно вечер... а на другия край на реката те чака зелената бричка и едно пътуване към забравената ограда, забравения миг размисъл,,, забравения паспорт и един самолетен билет... утре започва нов ден в някой град,,, пердета скриват прокрадващото се слънце и те пържат рано сутрин... стъпка напред, стъпка назад,,, припали цигара на новата улица, огледа се, все същото, хора, сиви блокове, сняг, само и единствено една нова тераса и не чак толкова познати лица