Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2010 22:29 - тефлонова работа
Автор: 313c7r1cn0153 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове:
0



черта или не, проспах голяма част от времето, проспах го в глабоблъсканица къде отивам, какво правя, в сън наяве, в малки и големи в чакане, в спиране на ръба и не чак на ръба, спряй да го усещам, спрх да го разбирам, спря дори да ми се иска, някак накриво се погледнах в огледалото и не можах да не дооценя репликата ти си боклук, колкото и на майтап казано,,, обърнах поредицата вълни, поредицата мисли, поредицата от неспиращи нападки, обърнах и самия себе си, изтърбуших се и изцедих и последната капка пера и перушина, която се намираше в търбуха,,, не знам какво се случи, не знам какво ме накара да стигна до там, може би съня наяве, може би мохабетите, може би обичта, коят виждам около мен, може би депресията до която води тя, може би нуждата от внимание, може би преценката,,, и какво разбрах, имах толкова много време да се разбера, да нищя празния търбух, в който не беше останало нищо,,, нищих и нищих докато накрая всичко спря... забивах крак в стената, забивах нокти, не исках да крещя, нямах глас... всичко отиде в канавката,,, всичко спря в момента, моментът който даваше живот... и накрая... гледам края през счупеното огледало и го гоня, гоня финиш линията без дори за момента да се оглеждам настрани... и в тази гонитба изпускам всички моменти,,, робот на каишка, робот със масло за смяна... това ли остана да стърчи от чупения прозорец, превъртане и препращане към някакво изопъчена истина, моята истина, поредната като всяка друга, всеки има такава, тя е извинение за всичко онова което правиш... и какво като мацката гледаща слънцето ти се усмихва и ти прави мили очи, и какво като късно вечер заспиваш без да се въртиш,,, и какво като те посрещнаха и изпратиха... няма нужда да си го искараваш на който и да е, дори на себе си, няма и защо да се обвиняваш, всичко идва и си отива,,, хората ти дават всичко и ти взимат всичко... може би искаш да избягаш, но където и да отидеш, предпочиташ да останеш до тортичката и да нагъваш поредната доза дим... може битата свършиха,,, алкохола изтече, малкото те погълна... дима те задуши... загуби време, погледна часовника,,, секундата течаха, завъртя наобратно и реши този път да не спираш,,, откачи лентата и премина в опустялата стая... в ръката остана черния сак, в който носеше всичко онова което решаваше момента,,, едно кресло, една идея, един филм... обърни на следващата страница, непринудена усмивка, да мой, тегли чертата, дръпни чертата и колкото и да не ти се иска спри, да бе как пък не, тази вечер всичко се променя, защото движениетп е промяна, нали така мацка



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 313c7r1cn0153
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464842
Постинги: 203
Коментари: 281
Гласове: 429
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031