а защо пък да не направите врътката, говореше приятеля от среща,,, а защо пък наистина... по късно друг бучеше за още едно коктейлче ром, сок и канела,,, а защо пък не... рано сутринта си говорихме на претворената врата,,, не, отричах,,, отричах за пореден път истината,,, истините болят... като сол посипана върху рана,,, моментна слабост казвах, зимно тъпо, повтарях,,, не разбра ли че не можеш да избягаш от себе си,,, не разбра ли че няма нужда да отричаш... не разбра ли... прилика, разлика, желание за присъствие, без никакви допълнителни забежки,,, глупост и простата,,, колко сутрини вече станаха, колко вечери минаха,,, а ти оставаш там забит с поредната малка чаша,,, страх, не... липса на желание, не... липса на възможност, не... а каквот тогава... какво, принцип, схема, прах на кристали... какво какво... сам не можеш да се разбереш,,, не можеш да забравиш, не можеш да се спреш да се усмихваш в ранната сутрин... и защо,,, хората добре те познават, знаят че нещо се случва, знаят че ти трябва заместител, и така ли ще я караш, на заместители, без да се опитваш да достигнеш, да протегнеш ръка дори за миг, за да избегнеш сблъсъка,,, може би се спря, може би бързото темпо те спря, може би реши отново да се скриеш, няма какво да криеш, всичко е повече от ясно, кой ти говори за плюсове минуси и извънземни доказателства, кой иска от теб каквото и да е, отдай се на моментното чувство, отдай се за миг, но не... забил поглед в дулото на пистолетта, стойш и се чудиш, дали няма да гръмне, когато пълнителя е празен, защо ти е пък наистина възможно най-истинското чувство което някога си изпитвал, защо ти е наистина да се почувстваш жив, ама защо, истерия страх и параноя крият малките си глави настрана и смятат схеми, смъркат линии и предпочитат да се насладят на нощния въздух и курвите витаещи наоколо,,, малко напбратно смяташ, малко безмисленно,,, малко с препратки, малко бягаш далеч от очевадното,,, я не ми се прай, я ми подай и нека да продължим напред в нощта, смяташ че това е една огромна грешка, ам вземи се в ръце, малко от малко знаеш как работи сивото, може и да си толкова много прав, може и наистина да стъпваш във въздуха без да го осъзнаваш, но какво от това, нужна грешка,,, изтъкана от помисли и разстояние, от звук и картина, махни с ръка и я приеми,,, какво толкова,,, не си ли грешал, няма ли да продължиш да грешиш, преди си мислише че всичко е заради правилните избори, заради идеализма, заради романтизма ако щеш, е познай какво, всичко е заради грешките, заради паданията и ставанията, а дори и да не можеш да станеш, какво толкова, дошло ти е времето,,, и все пак в момента в който чуеш песента, в момента в който се спреш пред картините, оставаш там,,, оставаш там и не искаш да си ходиш,,, за не знам кой път се изправяш пред този хаос, за кой път не знам спираш да дишаш, за кой път не знам боли,,, както пее стинг маската се износи,,, износи се от това да правиш всичко друго но не и това което не трябва, износи се от търсене на заместители, износи се от дърпането на малки посред нощ, износи се от нетрайното трайно творчество на палачинки събота сутрин,,, износи се от ненужно непотребни мечти, износи се от съня наяве,,, колкото и да ти се иска да е друго ядче, идва вторник