разпери ръка напред и започна да броиш, приплете поглед към слънцето и падащият сняг, нещо извъня нещо те спря, нещо те разтуптя... задръж ме за малко, задръж се за миг, задръж се до падащият сняг и тъмната улица, прехвърли на следващата страница и погледни през отворения нарисуван прозорец,,, отиваш ли там където трябва, или се връщаш вече от там, мислиш ли че спираш или тепърва започваш,,, въртят се светлини и звуци пред, пада сняг надолу по пътеката, вратата от листа се разтваря за да те приеме, за да те изгони, за да помоли... може пък да не е би било, може пък да е тук и сега, може пък да е... знаеш ли... не знаеш,,, прегърбено застанал на терасата със падащия сняг, прехвърлящ страниците на книгата и четящ послеписите, четящ историята, гледащ нарисуваните картинки, които побягват от теб в мига в който ги зърнеш,,, още май ти трябва време, още май не си готов да се заковеш на място, да дръпнеш рязко ръчната и да завъртиш волана в посока по избор, и тогава когато заковеш на място на ръба на скалата, излез и погледни надолу, струва ли си да се правиш на герой и да привличаш толкова много погледи, или всъщност това е само едно малко следствие, реално не това целиш, реално не това искаш, реално не това става, реално не знаеш какво се случва,,, също както несвързания разговор водещ до нищо повече от объркване, водещ до крах, водещ до миг... погледна право в очите и в задимената стая промълви това което винаги си мислил, присмя се сам на себе си и продължи лудия диалог с измисления приятел, и какво пък ако малко от малко фантазираш, какво пък ако оставаш там... един,,, един спиращ се трактор, едно парче олово, една мисъл,,, някак несвързано,,, нещо липсващо, освен парченцата студ навън, трпбва ли ти нещо друго освен студа и едно чайче за цвят,,, вече знаеш че това не стига, вече знаеш какво се случва, вече имаш всички факти на куп и въпреки всичко забиваш глава надолу в задимената стая и говориш сам на себе си един сценарии за филм, един грешно написан сценарии, една погрешна направена снимка, потънал в забравения час, потънал в мигът, кой си мислиш че лъжеш, от кой си мислиш че опитваш да скриеш,,, какво целиш с някакви детски играчки и бални маски... объркал си човека,,, или по-скоро точно обратното... май забрави, забрави да танцуваш насред заснежения под, върху студа и пряката от листа... май смирението вече не е решение,,, май не успя,,, не успя да скриеш, не успя да премълчиш, не успя,,, и какво като беше прав, и какво като всичко сочи към едно място, и какво като мълчиш... какво наистина би станало ако ти разкажа,,, какво би се променило,,, какво би станало,,, какво, какво какво... не знаеш и заради това е забавно,,, забавно е да наблюдавам как за пореден започваш да се оплиташ в собствена главоблъсканица от ритъм и мисъл, от мисъл и ритъм... всъщност спря вече мисълта и остави само ритъма,,, дори той изчезна,,, едно две три броиш на сън