тегли един душ и зацикли под топлата струя вода,,, стоеше там за пореден път на автогарата,,, не знам защо точно сега ми дойде момента на пречупването, не знам защо изциклих отново в опит да протегна ръка и да те достигна, може би нещо се променя с пътуването, бягането и връщането към пътуването,,, и ти идеалиста... грозна работа, покрита работа, невъжможна работа... загледах се в пътуването, в погледа,,, преминава пред погледа ми като развалена лента, въртяща се напред назад и винаги забиваща на снимката и погледа,,, не знам какво толкова се случи, не знам какво толкова ме спира,,, да те хвана за ръка, да ти кажа това което е там,,, до известна степен ми писна от маската, от вечното обръщане на думите, преиначаване на позите, от вечното търпене на обстоятелсвата, а гласа в главата ми говори всяка вечер, това е невъзможно брат, както винаги искаш това което не можеш да имаш, не може да се случи, и какво от това,,, въртя лентатата със снимките и не спирам на да гледам едната снимката, снимката в която си ти, снимката в която съм аз,,, непоправимо както винаги, непоправимо и забранено,,, бариера от желания, бариера от музика минаваща по колоните, искаш ли ме там,,, чакаш ли ме там,,, какво остава да си кажем, няма нужда дори да го споменаваме,,, зациклил в непрогледната мисъл, непрогледната снимка,,, искаш ли ме отново... искаш ли да дойдеш с мен до морето и чайките, повече от сигурен съм какво ти се върти в главата,,, какво правиш как си,,, никой друг не е трогвал така, никой друг не е правил подобни неща за теб,,, никой друг няма търпение да се видите, да те дири изпод камък и наковалня,,, заеби, промени, завърти,,, може би е време за черти, може би е време за вечеря, има ли някакво значение, когато хиперактивноста те завзема и колкото бавно придвижващ се напред назад, там времето спира, остава само плисъка на водата, дървената пейка и човека до теб, капката вода, която те спира, която те разбира, която е като теб,,, може би нарочно се самозаългваш, може би нарочно се самонараняваш, може би нарочно пазиш маската и в момента, в който я свалиш откриваш себе си,,, единствено когато се загубиш в някой друг, намираш себе си както пеят депеш,,, но пък защо да не пуснеш онова сам парче на момичето и не завъртиш една драма,,, трябва да има драма, трябва да има нещо което да те гложди, иначе какво всъщност правиш и ти не знаеш,,, нужна болка, нужна безпомощност, какво да се прави, снимката и погледа те спира там на ръба и те провокира да направиш крачката спасение... океана те спира, океана те приема и те оставя там на пясъка при чайките,,, кораби потъват покрай теб, коли бучат по магистралата, но какво от това, нали имаш нощната алея и човека, човека който те кара да бъдеш жив,,, събуди се от съня момче,,, дръпни едно кафе и цигара и постави маската, не ти остава друго освен да се събудиш за поредния ден