подпали рано сутрин, уморен с буца в гърлото, защо ми е да се влача навън, когато мога да кисна вкъщи... а всичко беше светло топло, клоун... клоунът се разхождаше из парка, правеше номера на малките деца и си играеше на криеница, каква сутрешна разходка в парка,,, беше топло, беше изпълнено с цвят, толкова много шум и спрели хора... спрели в цикъла... а пейката си оставаше там, заместваше онази пейка до плажа с чайките,,, прескочих до чайките и попях там до водата и мириса на задушен град,,, задушен град... раздвижи малко, мръдни се насам натам, стига цикли, стига спира погледи, стига носи торби,,, целта е една, последвието друго, едно обаждане, един глас, едно връщане назад... може би изцикли в забравеното време, в бързането, в спирането, в забавпнето на кадъра, в слушалките и музиката по радиото,,, огледа се, града бучеше както винаги,,, шума ми липсваше, сега ме отвращава... стига ти само една сутрешна разходка за да видиш красотата на бързането и цикъла, задушен град, задушени хора... задушени от собственото си циклене... затворих очи и продължих като всички останали,,, само цигарата помагаше малко от малко... лошите новини не спира, еф ю,,, еф ю... спри, дръпни напред, заколи, направи, и зацикли, какво, нещо ти се върти, нещо май мислиш много, май забрави всичко, май обувките ти вече не стават, май все пак се измъкна от кривото извъртане на важното и не толкова... забрави какво си мислил, забрави какво си искал, забрави кое е било толкова важно, какво от това,,, погледни ей там на покрива, стой малкото сиво кристалче, прах под наем, прах на черти... спри... погледни клоуна играещ си с децата,,, отиди при тях и направи някоя кофичка на пясъка... деня те блъска със ставането,,, нощта те приспива с умората... не се оставяй на шума да те спре,,, черни очила, слушалки и всичко придобива един нов вид,,, какво видя там, какво чу, какво разбра... и сега,,, какво ще направиш,,, кучко спри... еф ю