карай, какво толкова тръгна да го мислиш, май търсиш онова старо посиняло гнездо горе на покрива... няма да го откриеш и по-хубаво да не го откриваш,,, не искаш да се връщаш назад и все пак загърбващ миналите дни, оставаш зациклил над разписанието за влака, за къде да тръгнем,,, колко много пъти ще го прелистваш,,, избирай и тръгвай... май не искаш, май не можеш, май няма значение,,, толкова обещания, едно кълбо, една купа сено обещания,,, разходка с лодка насам и натам,,, нали града миришеше какво стана,,, май се уплаши, май погледите на хората те плашат,,, а добро утро,,, и какво от това, какво ако не е както е през погледа на катерицата тичащата нагоре надолу,,, може би аз го направих, може би аз бях виновен, може би аз сбърках, може би много се увъртях,,, сам се увъртях в едни обещания, в едни желания и образи,,, днес всичко изглежда различно, колкото и трудно все пак различно, и все пак приеми новата страница, начертай няколко триъгълника, няма какво да се плашиш, няма какво да криеш,,, имаш го, само трябва да натиснеш бутона и да завъртиш една маса до прозореца, а може би наистина потока изчезна, може би повече не ти трябва, може би пък трябва да си пуснеш малко ток с някой акумулатор,,, слез до долу гравни един от някоя кола и побегни към моста,,, и не бързай да спираш да тичаш,,, не бързай дори за миг да се обръщаш,,, прекрачи зебрата и поеми напред, на някъде, на където ти видят очите,,, само тичай и не спирай