улицата, винаги се връщам към нея... отново и отново... улицата остава запечатана там някъде, нощната глъчка, глупостта и безразличието,,, една поредна нощ из града, едно поредно масово събиране,,, едни поредни бакшиши и глупости тук и там... една обикновенна вечер, вечер като всяка друга... едно разхождане и контрабанден алкохол от лафката до вас... усмивки, бучене, викове и отново и отново,,, улицата,,, запечатана там на малкото прозорче до сешуара... магия ли да е било,,, усмивка ли да е било,,, едно малко приключение,,, поредното... дали... имаше и други такива улици, имаше и други подобни моменти, но онази улица винаги ще остане различна... брадатия си играеше с две топчета ръка, усамотил се до масата,,, неговия проблем беше, че нямаше вече с кой да играе, беше останал сам на масата с играта на топчета,,, той беше един човек забил поглед в сънят,,, сънят от който нямаше спасение,,, сънят който изчезваше докато пеперудата прелита в едно премигване,,, и въпреки всичко къде изчезна тази улица и брадатия, какво се случи с тях,,, глупост или безразличие беше причината,,, може би точно те бяха причината всичко това да се случи, да си припомняш обикновенна вечер по един необикновен начин... както винаги не знам, никога не съм знаел, няма и да узная... глупако,,, какво ти се случи, кажи ми какво,,, какво изтрака зад теб и какво те накара така да задълбаеш,,, промеждутъци от кадри, снимки, може би нощен хладен въздух, какво проми съзнанието ти, че така въртиш отново и отново,,, какво ли не би дал за същата улица на едно далечно място,,, една пейка, нощни светлини, тишината на нощта и разбира се улицата,,, същата спокойна ненатрапваща се улица,,, магията на нощта и безрасъдството, една такава нощна улица би решила, би примирила, би скрила цялата завивка от косми и прах,,, отново не знам как дадох такова значение на тази обикновенна нощ, какво толкова се случи тогава,,, дори не помня какво казах, как се прибрах,,, и въпреки всичко... усещането се е забило там някъде като ренде се забива в неочакващите сирена и зеленчуци... не знам, исками се да повтарям не знам толкова много пъти, че най накрая да се излъжа да се самозаблудя,,, да забравя ако е нужно... ето ме, неделя вечер, въртя пръстите, все едно са хита на сезона... никога, винаги, трябва, няма нужда, миг, поглед, нагласа, безразличие, непукизъм, не разбиране от намек, желание, далечно място, улица, светлина, разговор, решение, утеха, сумрак, спирка,,, някоя от тези думи могат ли да изразят и капка от това което мисля,,, как си, забрави какво си мислиш, ти реално не чувстваш, ти си един темерут хванат от гората, айде бягай пали една цигара и сръбни нещичко, колкото да притъпиш мисълта,,, прозорецът може би е причината, защото в онзи момент заседнал между реалността и краха, ми трябваше нещо, за което да се хвана, да се хвана и да не го пускам,,, и тогава пристигна улицата, отвя всичко, зататаника някаква мелодия и те спря на ръба,,, толкова много пъти спираше на ръба, трошеше и бучеше, не искаше нищо,,, може би,,, няма финал, има само поредна улична разходка