непреставащият въпрос, повтарящ се по няколко пъти на ден... музиката дава смисъл, дава причина да се разхождаш из дъждовния ден и да шляпаш с голи крака по павираните улици,,, музиката те спира, тя те подканя, тя те кара да пушиш цигари посред нощ в една безсънна картина... черното легло... завивките и може би до някаква степен падащите есенни листа... дай мъничко напред, направи едно капучино рано сутрин... направи и малко закуска,,, изчистена история без много нерви и притеснения,,, зимни дни минават през главата ти,,, скъпи хора и един недописан сценарий... картини и прекалено много хубаво чувство,,, защото вярваш или не, музиката ти дава чувството, онова което те издърпва няколко крачки пред караницата, пред несигурността, пред притесненията, пред онова така дълбоко чувство,,, май беше страх, май беше ритъм, май напълно изгуби текста,,, остани тази вечер за сериала, направи си вечеря и обиколи телевизора... обърквацията винаги я е имала,,, май пое по грешна пътека, всъщност дай ми един анализ на сегашната ситуация,,, как ще я определия,,, защо... отоговорите на въпросите винаги е било лесно, но въпроса никога не е оставал доизяснен,,, по-добре предпочети следващата страница, прочети наново последния ред и не си поемай дъх и за секунда... рано сутрин, късно вечер,,, колкото и да ти се иска почва под краката няма да има винаги,,, малко по малко калта се превръща в писък, тръбата се извива в изкривена непозната форма,,, писък, крах, падение... пропадащ не оставаш с много решения,,, или се вкопчваш в най-удобния израстък и се опитваш да се изкатериш отново на нулевото ниво или пропадаш, защо... притайл дъх протягаш ръка за да стигнеш пустата нулева точка, поднулева точка, температура на кипене... несвързано се дотътряш до така желаното място, така желания миг, и там спираш,,, там избеляваш,,, иска да го запазиш завинаги, но задържането на едно място е смърт за теб и заради това побягваш,,, побягваш в първата посока, която решиш, първата посока, първия път, който се изправи пред очите ти... леко настръхнал, леко уплашен поглеждаш напред за да откриеш края на пътеката,,, мрачното небе, мръсния плаж и катранените гарвани,,, на пейката те чака може би отговора, може би пребледнялото ти бъдещо ти,,, а може би просто стар дядо, избери си сам... защо,,, още ли не можеш да разбереш че се случва точно това, което си искал, някъде дълбоко в себе си едно малко човече пише сценарии и ти подава реплики, подава ти чувства, подава ти всичко онова от което си имал нужда... май е време да си признаеш какво всъщност случва, май е време да си признаеш нуждата за болка,,, без нея май не можеш,,, греша, защо... образи, картини, пожелания, скривалища и послания в бутилки... готовите отговори винаги ги е имало и са били най-лесното разрешение, но за секунда те моля, замисли се наистина, поспри се за секунда, забрави за всичките задължния,,, какво и защо се случва... няма правилен отговор, дори няма близка лъжа, която да може да ползваш за замазване,,, мислиш си че търсиш щастие, огледай се около теб,,, кое е първото нещо което ти се набива на очи,,, запази го за себе си... абе я излез навън и престани да търсиш отоговори на ненужни въпроси