Постинг
09.10.2009 20:27 -
какво
какво наистина, какво ме гледаш, какво толкова ти е чудно, странно е да, малко нов опит, малко носене на конче, малко препускане на четири колела не с колата, която ти се падна от късмета от баницата на нова година, и все пак, нова кола, нова кола да е, и какво от това със забравените бутилки по етажерката си правите мохабет, стойте пиете бири... и какво от това, не ме гледай, не гърми кроасано и сокчета срещу мен, хубаво е да си починеш, хубаво е да, но защо така,,, има ли край това кибичене посред никое време, мислещ, звънящ на комуто не трябва... или може би се скри някъде от целия шум, нали се оплакваше от този шум, а сега той е всичко това което ти липсва, да липсва ми,,, и точно заради това че хората когато ме наобиколят и трещят се чувствам като у дома си, иначе е само една бездна от тишина и усамотение, зрънце усамотение е нещо хубаво, но когато ти изсипят един тир усамотение и някак се чувстваш презадоволен от усамотение, ау какво има за закуска, усамотение, а за обяд, усамотение, няма да питам какво има за вечеря... и тогава ударната група пристига, носи ти сладоледена торта, смях и малко шум... шума, който те събужда, шума който те спасява,,, и малко по малко осъзнаваш че шума е всичко това което те прави, което те движи, което кара буталата да се движат, когато шума изчезне, изчезваш и ти... а преди какво беше,,, ох шума на града това, шума на града онова,,, хубаво е да го няма за ден, два седмица,,, но в момента в който изтече седмият ден, знай че ще се загубиш, ще се загубиш в тази така наречена самотна вълна, така наречено "няма никой вкъщи" и какво от това,,, пететажна къща, барбекюта, смях и бутилки търкалящи се по пода, толкова красиво мирна картина... фойерверки, светлини и всичко онова което ти липсва, което искаш да усетиш и все пак дака далеч и какво от това,,, дори и така, пак миришеш нощният въздух... пак виждаш светлините и знаеш колко опасни могат да бъдат и въпреки всичко, ти се иска да се гмурнеш в тази глъвоблъсканица, в момента когато едвам набираш номера на телефона и не знаеш къде се намираш, усмивка, накарах те да се усмихнеш тази вечер,,, спокойно дуде, още няколко седмици и отново ще фърчиш, ще бучиш и да се надяваме ще трошиш, но не това което в момента минава през главата ти,,, усмихнато човече, защо не се облегнеш назад не се опитваш да почиваш докато можеш и да се подготвяш за тежкия сблъсък с реалността, защото... не не няма нужда какво да те поучавам, знаеш по-добре от мен това което е в главата ти, по-добре се обърни настрани и помириши нощното небе, а тъпата шматка не звъни, дори не се обажда когато ти звъниш, бая тъпа шматка е да ти кажа, но ако не друго оставаш задължен, знаеш как нейната история свършва след няколко месеца,,, винаги си знаел, и пак се върнахме на кихавицата и тежкото дръпване назад, като дърпане на ръчна,,, есенното яке чака в гардероба, а ти навличаш една тениска и караш с нея седмици, не е много хигиенично знам, хората около мен започват вече да се чудят какво смърди така, не се притеснявай, бойлера ще заработи тия дни,,, или пък не,,, защо пък да не... я вземи да измиеш чиниите и не ме занивай с глупости