пак ли бе, не пак отново... не мога да си поема дъх,,, и хвърлям въдицата в облаците,,, но може би не тази вечер нито следващата, ще се топнем в басейна и ша се пораздвижим около градинското парти или пуул парти или снукър парти... всичките партета ще бъдат обиколени, ще бъдат захвърлени по паветата и ще се затътрим отново уморени към вкъщи,,, търсейки домакина в два посред нощ, ще гледаме отново котките и плъха да живеят заедно и сутринта града отново ще е дим насред пустиня, дим насред жлеание, дим насред сутрешно кафе дел мар и ще закусваме млечна салата... как започна седмицата, как започна сутринта, как ще свърши... може би пое дълбоко дъх и избяга насред виковете около теб, може би... пресъхнала уста, наводнение очи... и с ръце на ушите дебнеш да поемаш поредна дръпка живот... да се нагледаш на уморената сутрин, да поемеш отново на път с рейса и да се прибереш, търчащ бързо до тоалетната и после гонещ тръгващия рейс, защо ли, защо ли се криеш, когато можеш да избухнеш, да потрошиш всичко и нищо, да спреш на ръба, да откриеш едно ново прозорче или пък да начупиш ботилката на пода... и ботилка пада от масата, и чупи всичко по пътя си, инжинерна мисъл требе за такава поредица от събития, а ти готов ли си да се изправиш пред мазалото, пред среднощното тътрене... не можеш да загубиш, нямаш подобна екстра скрита в куфара, в които няма нищо друго освен горна дреха, шапка и панталон... стига трепери, сложи си шапката и се качи на влака, къде ли отиваш... къде ли... стига бре,,, просто престани, огледах пушека на завода и се запъти към новия ти дом... бягство, не, не бих казал... завой, не бих казал, нова дреха, не бих казал... а смени трака, голяма обърквация е в тая листа... стъпките липсват, белите ботуши трябва да бъдат премахнати... дай една цигара брат... и после бутилки, чаши, шоколадови яйца и хора... май обърка мястото, май обърка текста, май обърка и за какво беше тръгна да мислиш, май напълно се замота,,, я свали малко от малко ритъма и провери отново дали онова там е готово,,, от едно избягваш, второ идва, трето ти чука на вратата, чакайте чакайте, пауза... стига, достатъчно, просто се надявайте всичко да е наред и наелектризано... от там нататък аз поемам каквото мога,,, я малко от малко помислете утре за събуждане рано сутрин с по няколко микса кафе, захар и палачинки или да ви забъркам едни филиики и да закусваме насред телевизора и конзолата... стига цикли, ключовата дума таиз вечер е стига,,, стига купони, стига махмурлук, стига недоволство и нека има нерви и нека има разрешаеми проблеми...
пусни светлините брат и окачи оная картина над хладилника, я подай малко пари за да завъртим някоя врътка и не пипай кутията... ти вземи да навъртиш няколко разговора и да се хихикаш като ученичка, май май нещо не си свестен, я вземи да фанеш пътя,,, ти пък не ми се цупи, бива ли такива работи,,, дай да си стиснем ръцете и да приключваме... вместо да ми се цупиш кажи ми каквото има за казване или дай поне да се ступаме, колкото да разрешим спора... боя ща вкара в права линия...
а вечерта идва и заедно с нея цялото небе се изсипва върху теб, за да те спре, да ти каже стига, да те прероди... и ти отстъпваш крачка назад и затваряш очи