винаги съм търсил идеала, търсил съм синхрона в пладнешкото небивало, хаоса от линии и преплитания,,, винаги всичко съм опитвал да подкарам под една омагьосана съдба,,, един избор, една грешка, едно провидение, нужни мъки може би, нужно време да се сблъскам със себе си,,, моя най-голям враг,,, бягащ и тичащ по нощния град, самозаблуждаващ се какво се случва, какво правя, слагащ етикети без да мисли, без да иска да погледне от друг ъгъл, без да иска да приеме,,, криещ истината с нещо удобно, досущ като политик, шикалкавещ и лъжещ само и само за да покрие така грозната истина,,, какво толкова ако признаеш пред себе си, че си грешал за много неща, какво толкова ако си признаеш че си безрасъдно, коравосърдечно, егоистично копеле,,, какво толкова,,, докато гледах през прозореца, птиците летяха по свобдни от всичко останало,,, бореха се за децата си, бореха се за храната си,,, а аз признавах пред себе си всичко, признах глупостта си, признах толкова много грешки,,, признах че греша за стереотипите,,, и се спрях,,, общувах с този и онзи, гледах топлотата, която лъхаше, загрижеността, белите като платна лица,,, смеха и вечерно червените очи... снимки, малко вода и малко разговори, спасителните разговори, защото вярваш или не, те те спасиха, спасиха те тогава, когато най-много имаше нужда, когато искаше да се сринеш и да побягнеш,,, приклещен от глупостта и невниманието си,,, проумя сумати неща или поне се опита да ги признаеш пред себе си, призна си това което липсваше в празната картина, в платното на което беше нарисуван маскарад на егоизма и аругантността,,, и там някъде разбра какво искаш, мечта за първи път от много време,,, защо не го беше правил преди, защо не искаше да разкажеш за всичко онова което ти е подарено, което ти е дадено, което ти е сторено, защо не си призна всичко онова което си сторил само и само за да запазиш себичното си падение,,, не знам, може би прекалих с цигарите, може би ужаса и страха, колкото и да изглеждаха като на филм те промениха, накараха те да разбереш, но въпреки всичко, това не беше филм, случваше се и сега когато отново си спомняш се питаш, какво ли се случи, защо днес отново съм глупав,,, не знам може би съм едно мазохистично малоумно създание, което обича да си прави експерименти и иска да бъде някой друг, не знам, запали цигара маскара такава, признай си и не се крие зад маските, които толкова много мразиш, искаш да споделиш много неща, тогава знаеш на кой да се обадиш, на същия този човек, който те спасява и кара огъня да тлее някъде там на забравеното огнище,,, сън в съня,,, сутрешна емоция, отново повтарям не знам, признай си най накрая, страх те е от утрешния ден, страх те е от открития разговор, страх те да си признаеш колко си слаб, страх те е да бъдеш себе си