усмивка,,, гибсокартони легла и забравени мечти там до прозореца без начин да помръднеш, завързано животно,,, сънуващо и губещо себе си, губещо за кой ли път начина, пренавиващ се... когато нямаш избор, остава само да се изправиш с това което е пред теб, няма друг начин, мяма друг път, няма трета врата, няма задна врата,,, има само прозорец, смях, симпатия, и тръскане в урината, беше може би забавно, може би тежко, може би безрасъдно, глупост и невнимание, водещи до урок по смирение... няма какво друго да направиш освен да приведеш глава и да се съгласиш, овързан и забравен там някъде на леглото, забрави ли какво си,,, забрави ли на къде отиваш, забра ви ли къде си се заглавичкал,,, рано сутринта влезе момчето,,, треперещо искащо същото като теб,,, не можещо да продума стон, не можещо да помръдне,,, една черна лента и страх... какво се прави в този момент,,, оставаш тих и не помръдваш, разбираш колко си безсилен и как пътя е изчезнал, останала е само една малка лента по която да ходиш бавно, стъпка по стъпка без да може да ускориш ход,,, колкото и да ти е неприятно, няма значение... симпатия, семейство, деца, смях и една истинска радост запечатана в бутилка симпатия... усмихваше се и се чувставаше непонятно странно... спомни си за малкото дете и за усещането,,, отвъд разбиране,,, отвъд осъзнаване, едно спиране,,, една забрава... дойдоха всичките мутри, лудите глави, барабите, мучките както и тя... и отново както винаги се спря изумен от приликата, от невероятно подобие, от невероятната сутрин и телефонния разговор,,, може би си призна всичко през тези дни, призна всичко пред себе си, призна всяка една последна нотка усещане, желание и повик,,, повик на това което бие вътре в теб, повик на това от което те е страх, повик на забравеното вътре в теб, повик на така познатото бучене,,, какво се е случило, как,,, малоумник как можа,,, аз наистина щи домъкна една партида мечти и ще те оставя там някъде до ръба на океана зареял поглед към вълните, усихваща се там някъде за теб... а ти надигни глава и преобърни днес, преобърни всичко онова от което те е страх, признай го, признай колко много те е страх от едно друго второ трето,,, признай колко много обичаш онзи човек който прослушваш в главата си от време на време,,, признай колко си радостен от вчерашното забиване и тичане... направи крачка напред и си признай че не знаеш