тири рам, тири рам, усмих, хаха, я заеби простото закрито чувство криещо тайната от теб самия, я се поклати заедно с ритъма и забрави кой си, ч по-добре смукни едно мохито на плажа и загледай плажа късно вечер, я не ми унивай и не опитвай да копираш сиящите около теб, я дори не ми се замисляи за секунда, я дори не гледай за утре, я не си прави планове, я остави настрана пакета и забрави какво е било, я захвърли торбата, я си хвърли ключовете, портфейла и него, телефон, той пък съвсем не ти трябва, качвай се с мен в колата и нека да направим едно пътешествие към така желаното море, така желания плаж, така желаното свобно кибичине, я дори не се опитвай да предпочиташ, я не премисляй, изключи се машинки,,, я ми се подсмихни веднага и хвърли едно око на онова мигащо екранче от страни... поемаш дълбоко дъх, прихрипваш и продължаваш заедно с ритъма, заедно с шеста скорост, заедно с турбото, превключващо цялата машина в една друга форма, летежна крайна самолетна макетна, забравих му края и не мога да го намеря... лещите ти се подсмихваха и побутваха, събуди се момче, спиш, хайде ела с мен, намиг,,, крайно циклйорско редене на букви, цифри, каквото и да ти дойде на акъл, нещо май самотен ще се връщаш тази вечер, този ден, има ли значение, забрави ли къде отлита мигът и започва гмуркането в басейна с дрехите,,, пълен синхрон... пълно забравяне... качвай се и не му мисли, разходи се без много да се притесняваш от дъжда и викай с все сила по улиците на града,,, ако си намериш компания може пък и всички да те чуят, да чуят викът за свеж нощен въздух, малко бриз, едно моренце и пясък... къде бе, започна ли ти отпуската или тепърва се връщаш от нея, ша циклим днес нали ти казах... от къде на къде трябва да заебаваш това, онова, и ти забрави кое, и ти забрави кой, и ти забрави всичко, каращ по ръба, дърпащ ръчната в последния момент, завой, миг от пропастта, препратка, желание, вкус на чакъл,,, някъде, някой те чака, някой някъде те заглавичква, а пък ти обратно на всичко което биха ти казали, се правиш на луд и обръщаш гръб за да посрещнеш земята камъните и окървавените приятелски вечери,,, омраза, либоф, къде бе брат... дай една насам и да се почваме... висок стол, малко музика, малко сол на вкус и една забъркана фраза,,, ритъм спиидбол и малко от каквото намериш, тази вечер не ми се спи, а утре толкова много неща те очакват, и все пак романтико малоумен, да знаеш много си тъп,,, ама много много, намиг... изключи за малко щепсела, избягай, и остани там до скалите, изгледа и нощното небе