в миг светът се спря,,, корабчета започнаха да плуват наляво надясно и всичко изчезна, всичко придоби друга стойност... загледан там в малкото прохождащо дете... гледащ и плачещ, не знаещ защо, не искащ да си обясни защо,,, малко създание правеше крачка след крачка и гледаше очудено наляво надясно... и всичко изчезна, изчезнаха караниците, изчезнаха страховете, изчезна малкия измислен свят, всичко придоби един нов цвят... едвам спиращ плача, се облегнах назад заблеян в други неща, с една необяснима усмивка на лицето... не знам какво точно искам,,, не знам какво точно очаквам, не знам колко се лъжа всеки ден, не знам абсолютно нищо... пред малчугана аз бях само поредния странен човечец,,, а какъв по чист мироглед, от този на един прохождащ малчуган... тъп си, повтарях, колко тъп... лъжите изчезнаха, самонавиването изчезна... изчезна всичко, само чистия поглед на детето остана в очите, и колкото повече го гледах как прохожда пред мен, толкова повече очите ми се пълниха, не знам защо, не знам как,,, отроних една сълза и скрих останалите... може би само малчугана би ме разбрал... може би само, нещо напълно неопетнено би прогледнало,,, и се загледах в себе си,,, една маса пълна с предубеждения, случки и мисли... мисли продиктувани от заобикалящото,,, контейнер,,, полу празен контейнер...

sorry, ma zatrih predniq post po pogre6ka, trqq da legna da se naspa...
ina4e napolovina prazen = napolovina palen