малкото дете се прибилижи до прозореца, погледна нощния град... опитваше да го разбере да погледне през него, да види голямата картинка зад биит-а на афтърпартито... опитваше се да разбере себе си, опитваше се да разбере него... нощта винаги ухае странно и някак хубаво, някак плашещо... също като идващия ден,,, навсякъде всичко свети в цветовете на дъгата и танцуващ под ритъма пропряващ си път към вкъщи минаваш покрай лъскавите сгради и задните улички на просторния град, твоя град, твоята малка детска площадка... някъде там, някой се налива, друг нагъва, трети бърка по кошовете, а ти обикаляш в транс нагоре надолу,,, и опитваш да разбереш голямата схема... опитваш да прогледнеш, опитваш да минеш от другата страна на линията и да размиеш цвета,,, опитваш да влезеш в тон с ритъма... опитваш... днес, утре... вчера... и отново и отново... една смляна диня рано сутрин и малко обикаляне, едно късно заспиване, едно поредно обаждане, пияни глави... вдигаш ръце и поглеждаш града,,, какво се случва с теб, кой ти говори отново,,, кой най накрая се сеща че всичко се променя, кик, само това може да опише шляещите се прозирци и електронна вечер, стоящ някъде там на целия град,,, едно хаксорско общо прието... едно търсене в продължение на часове,,, едно непрестанно циклене и проверяване,,, нещо руско, нещо цветно, нещо което те искарва от кожата, едно дистанционно управление... хайде приеми го тук и сега, не се замисляй не копирай, дори не спирай, не спирай да мечтаеш, не спираш да бягаш по ръба, малко дете, може би днес ще се блъснеш, може би отново ще ускориш скоростта и ще се насочиш по магистралата на някъде, кой го интересува,,, пръстта брат... ха, трай там, и скочи напред накъде надолу, едно неуправляемо падане, едно неуправляемо днес, едно дистанционно и една антенна закачана на главата ти,,, не се оглеждай, не търси камери и оптики, не търси връзка, остава само черния екран, жегата и търсенето на нещо, което остава скрито, може би ще дойде, може би ще премине покрай теб за миг, а ит отново забързан в нежеството си ще направиш завой в ляво и ще полудееш, лудост ли те гони, разходки ли, море ли, какво... няма значение, захвърли отговорите и обърни в друга посока, една пропаганда на потока от музика и хаос... повик някъде в главата, някаква измислена свобода, някакво бягство, момента на истина, в който индиговия цвят заблестява бясно и те препраща другаде, препраща на края на планетата, препраща те на другия край на вселената... препраща те на правилното място,,, усмихни се малко индигово дете,,, колкото и да гледаш за отговора той няма да се появи до момента в който се захвърлиш всичко, не погледнеш града и тогава ще дойде мига за който си живял... помията за секунда ще изчезне и тогава всичко ще се оцвети в индиговия истински цвят,,, може би да не, може би не,,, какво пък толкова,,, малко камикадзе ритъм, барабани и китари... намали идва завоя, натисни спирачката,,, индиго